Андрей Германов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Андрей Димитров Германов е български поет и преводач.
През 1955 г. завършва руска филология в Софийския университет. Работи като редактор във в-к "Народна младеж", в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", като зам.-главен редактор на сп. "Съвременник" и като главен редактор на сп. "Пламък".
[редактиране] Творчество
По-важни книги:
- 1962 — "Работнически влак" (стихове)
- 1964 — "Родов герб" (стихове)
- 1965 — "Равноденствие" (стихове)
- 1967 — "Да ме запомниш" (стихове)
- 1970 — "Преображения" (стихове)
- 1970 — "Като въздишка" (лирика)
- 1970 — "Мост" (стихове)
- 1974 — "Четиристишия" (стихове)
- 1974 — "Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми" (в съавторство с Иван Николов)
- 1976 — "Нови четиристишия"
- 1979 — "Самоубийствено живеем"
- 1981 — "Шаячни момчета" (спомени)
[редактиране] Външни препратки
- Поезия и писма на Андрей Германов, liternet.bg
- Из "Четиристишия" на Андрей Германов, litclub.com
- "Думи за Андрей Германов", Найден Вълчев, в-к "Литературен форум", броеве 5-9, 2001 г.
