Андрей Грабар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Грабар
руски учен
Андрей Грабар 
Роден: 26 юли 1896
Киев, Украйна
Починал: 5 октомври 1990
Париж, Франция

Андрей Николаевич Грабар е изкуствовед и археолог - византолог от Украйна, който е сред най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Роден в Украйна и получил образование в Руската империя, по-голяма част от живота си прекарва във Франция, САЩ и България и всички негови трудове са написани на френски език.

Биография[редактиране | edit source]

Роден и израсъл в семейството на юрист. Учи в Киевския, Петроградския и Одеския университети. През 1919 г. пристига във Варна, впоследствие се премества в София. Живее и твори в България от 1919 до 1925 г. Член на Българския археологически институт от 1921 г. Сътрудник на Археологическия музей в София. От 1926 г. живее в Страсбург, Франция. Там защитава през 1928 г. научна работа на тема за религиозната живопис в България и за източните влияния в балканското изкуство. Историк изкуствовед, специалист по Византия.

Лектор по руски език и асистент по история на изкуствата в университета в Страсбург (1926-1928). Директор в Училището за висши изследвания в Париж (1938). Професор в Колеж дьо Франс в Париж (1946-1966). Почетен професор. Член на френската Академия за надписи и художествена проза (1955), Българската академия на науките (1969), Австралийската, Британската, Датската, Норвежката и Югославската академия на науките. Почетен доктор е на университетите в Принстън, САЩ и Упсала, Швеция. Кавалер на ордена на Почетния легион. Почетен член е на дружеството „Икона“ в Париж.

От 1966 г. е в пенсия. Умира на 5 октомври 1990 г.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Стенописът в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново. ГНМ, 1921, 90-112;
  • Няколко средновековни старини в Западна България. ГНМ, 1921, 286-296;
  • Роспись церкви-костницы Бачковского монастыря. ИБАИ, 2, 1923-1924, 1-68;
  • Un reflet du monde latin dans la peinture Balkanique du XIII siecle. Byzantion, 1, 1924, 229-243;
  • До история „болгарской живописи“. - В: В. Златарски. 1925, 555-573;
  • Погановският манастир. – Известия на Българският Археологически Институт, IV, 1926-1927, с. 172-210;
  • La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, T. 1. 1928; T. 2. 1928.;
  • Recherches sur les influences orientales dans l'art balkanique. Paris, 1928. 180 p.;
  • Боянската църква. 1938, 188 с;
  • Византийското изкуство. 1938, 295 с;
  • Sculptures byzantines de Constantinople. IVe-Xe siecle. - Bibl. arch. et hist. de l'inst. Fr. d'arch.d'Istanboul, t. 16, Paris, 1963;
  • Die byzantinische Kunst des Mittelters/Von 8 zum 15 Jahrh. Baden-Baden, 1964, 260 p.;
  • Les voies de la creation en iconographie chretienne: Antiquite et Moyen Age. - Paris: Flammarion, 1979 (2-ро издание - 1994. 442 с.) (на английски език - Princeton, 1968)
  • Избрани произведения. Т. 1. 1982, 350 с; Т. 2. 1983, 339 с.

За Андрей Грабар[редактиране | edit source]

  • Божков, Ат. Приносът на Андрей Грабар за бълг. изкуствознание. - Изкуство, 1967, № 5, 3-6; 2314.
  • Дуйчев, Ив. Андрей Грабар на 70 години. - НК, № 30, 23 юли 1966.

Външни препратки[редактиране | edit source]