Андрей Иванов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Иванов.

Андрей Иванов
Лична информация
ПрякорДядката
Роден
Андрей Пенчев Иванов
1904 г.
Починалнеизв.
ПостЛяво крило
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1918 – 1920
1920 – 1921
1921 – 1940
Тича (Варна)
Гранит (Варна)
Владислав (Варна)


(–)
(–)
(–)
Национален отбор
1925 – 1926 България2(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Андрей Иванов, наричан по прякор Дядката, е български футболист, ляво крило. Роден през 1904 г. Близо 20 години играе за Владислав (Варна).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Иванов започва да играе футбол в Тича. През 1920 г., недоволен от управлението на клуба, заедно с още няколко съотборници, се премества в СК Гранит, клон на Тича. През 1921 г. Гранит се отделя като самостоятелен клуб и малко по-късно приема името Владислав.

За периода, в който играе, Иванов има завидно спортно дълголетие. Носи екипа на Владислав цели 19 години. За това време печели три пъти титлата от Държавното първенство през 1925, 1926 и 1934. Заедно със своя съотборник Димитър Димитриев са първите футболисти в историята на българския футбол, които стават трикратни шампиони с един и същ клуб. Освен това с Владислав е 7 пъти първенец на Варна.

На финала на Държавното първенство през 1925 г. срещу Левски открива резултата в 3-тата минута, отбелязвайки първия в историята гол на финал за Царската купа. Същата година с Владислав печели и Сребърната купа на Букурещ. Има 2 мача за националния отбор и 1 отбелязан гол.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]