Андрей Мацанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Мацанов
български учител и революционер
Роден
Починал
1947 г. (66 г.)
Учил вСофийски университет

Андрей (Андрея) Иванов Мацанов, наричан Ленски,[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Некролог на Андрей Мацанов от Плевенското македонско дружество

Андрей Мацанов е роден в град Велес на 16 октомври 1880 г. В 1899 година завършва с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В Солун става член на ВМОРО. През 1902 година завършва химия в Софийския университет и става учител в Одрин. След избора на Спас Мартинов за член на ЦК на ВМОРО на негово място като председател на Одринския окръжен революционен комитет е избран Андрей Мацанов. Преподава в Одринската българска мъжка гимназия и ръководи дейността на Организацията в Одринско в периода 1903-1904 година. Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

„ Също млад момък и също така спретнат като Йордан Анастасов. Дали от пушене или от някакъв хронически катар в гърлото, той често покашлюваше в клас, късо, отсечено, и винаги, когато се закашляше, заковаваше се на мяско с ръка на педя разстояние от устата и дълго след това в тая замръзнала поза се взираше в дланта си, сякаш наблюдаваше как се боричкат там Коховите бацили.[3] “

След 1904 година става учител в Солунската гимназия. В 1906 година след случайно залавяне от властите на дневника на Мацанов избухва Мацановата афера, от която пострадват българското училищно и революционно дело в Солун и Солунско.[4][5]

След избухването на Балканската война в 1912 година влиза в четата на Тодор Оровчанов на Македоно-одринското опълчение[6] и с нея участва в освобождението на Велес от турците на 5 октомври 1912 година. По време на Първата световна война е в редовете на 2 полк на 11 дивизия.

След войната се заселва в Плевен и преподава в девическата и мъжката гимназия в града. Умира в Плевен през 1947 година.[7][8][9][10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  3. ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 60.
  4. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 163.
  5. ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 490.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 433.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 101.
  8. ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София, архив на оригинала от 28 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101228021727/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=15, посетен на 18 август 2010 
  9. ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  10. ↑ Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрей_Мацанов&oldid=12157459“.