Андрей Николов

Андрей Николов български скулптор Роден: 29 април 1878 Враца, днес България Починал: 17 декември 1959 София, България

Професор Андрей Николов Староселски е български скулптор, работил в Италия и България.

Биография

Роден във Враца в бедно семейство на обущар. Талантът му е забелязан отрано. Учи в първия випуск на новосъздаденото в столицата Държавно рисувателно училище (1896 г.), където е сред първите 40 приети студенти. Преподавателят му Борис Шатц препоръчва Андрей да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там той веднага се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие. Така българинът се оказва в кръга на най-изявените европейски творци. Сред тях е и големият Огюст Роден, който след като вижда творбите му възкликва: "България е малка за този автор!"^{[източник?]}. В началото на Първата световна война Андрей Николов е командирован от Министерството на културата в Рим, където заминава със семейството си. От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" - увещава го Стамболийски. През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулптурът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През 1927 г. Николов се завръща в родината си.

Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската слулптура да получи европейско признание.

Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - сред най-познатите му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд", портретните бюстове на Ив. Мърквичка, Ал. Балабанов, Ал. Стамболийски, Ст. Михайловски, Кирил Христов, Цар Борис ІІІ, Яна Язова и др. Андрей Николов изгражда своеобразен „пантеон“, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Негов е полегналият бронзов лъв пред Паметника на незнайния войн в София. С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век. Един европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.

Творби

• "Фани", 1906
• „Войнишки паметник“, Видин, 1911
• "Голо тяло на момиче", 1914
• "Пълзящо дете", 1916
• "Детски сън", 1916
• "Глава на дете", 1918
• "Женски торс", 1918
• "Идол", 1918
• "Валентина", 1919
• "Нина", 1921
• "Глава на Катя Овчарова", 1921
• "Дух и материя", 1922
• "Майка", 1924
• "Майка и дете", 1925
• "Майчина целувка", 1926
• "Копнеж", 1926
• "Тодор Александров", 1926-28
• "Яна Язова", 1933-1934

Външни препратки

• Кой е Андрей Николов?
• Статия за Андрей Николов във вестник "Култура", брой 3, 28 януари 2000 г.