Андрей Чипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Чипов
гръцки комунистически деец
Андрей Чипов 
Роден: 1904
Пътеле, Османска империя
Починал: 1956
Битоля, Югославия

Андрей Пандов Чипов (на гръцки: Ανδρέας Τσίπας, Андреас Ципас, на македонска литературна норма: Андреја Чипов, Андрея Чипов) е гръцки политик, генерален секретар на Централния комитет на Гръцката комунистическа партия.

Биография[редактиране | edit source]

Чипов е роден в 1904 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. През 20-те години Пътеле става опорна точка на Гръцката комунистическа партия в Егейска Македония, а през 30-те години в селото е образувана секция на ВМРО (обединена). В 1933 година Чипов става лидер на ВМРО (обединена) в Егейска Македония и същевременно член на Централния комитет на ГКП. През 1935 година взема участие в работата на Седмия конгрес на Третия комунистически интернационал в Москва. На последните предвоенни избори в Гърция, проведени на 31 януари 1936 година, Чипов е избран за народен представител с листата на ГКП. Пълномощията му в парламента на Гърция се прекратяват с въвеждане на диктатурата на Йоанис Метаксас през август същата година.

Между 1936 и 1941 година Чипов е в затвора Акронавплия. Там е избран за секретар на партийния комитет, излъчен от нелегалните партийни организации на комунистите-затворници. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година, Чипов заедно с Атанас Пейков, Лазар Дамов и други политически затворници, славомакедонци е освободен от затвора "Акронавплия" в Нафплион на 30 юни. Това става по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти, след като - общо 24-ма от затворниците декларират пред германците българския си произход.

Лазо Търповски и Андрей Чипов.

След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с Андреас Дзимас и Константинос Лазаридис - също освободени от затвора, както и с Петрос Русос, Панделис Карагицис и Хриса Хадзивасилиу на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.

На VII пленум на ЦК през септември 1941 г. година Чипов е освободен от поста си, тъй като е небрежен по отношение на сигурността. Твърди се също, че злоупотребява с алкохола и има неадекватно поведение за поста, който заема. След свалянето от си, той е изолиран като „политически неблагонадежден“ и през януари 1942 г., търси убежище в София. Тук той остава осем месеца,[1] като никога не успява да обясни какво точно е правил по време на престоя си. Според някои източници Чипов е бил в София, като агент на българските тайни служби.[2]

Според македонския историк д-р Ристо Кирязовски Андрей Чипов е освободен от поста Генерален секретар на VIII пленум на ЦК на ГКП, проведен през януари 1942 год. А истинските причини за неговото освобождаване се свързват с негръцкия му произход и с „качеството му на секретар на ВМРО (обединена)“.[1] Същото се потвърждава и от българския историк Георги Даскалов.[2] Освен това според двамата автори Чипов е начело на ГКП в най трудните моменти от нейната история и в най-опасните за живота на нейните ръководители обстоятелства.

По време на Гръцката гражданска война Чипов е активен лидер на Славяномакедонски народоосвободителен фронт (СНОФ).

Умира в Битоля, Югославия през 1956 година, изолиран и изпаднал в немилост.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  • Matthias Esche, Die Kommunistische Partei Griechenlands 1941-1949, Munich: Oldenbourg, 1982. ISBN 3-486-50961-6
  • Д-р Ристо Кирјазовски, „Демократски и антифашистички партии и организации во Егејскиот дел на Македония (1941-1945)“, ИНИ, Скопје, 1991, стр. 30, 31 и 32
  • Георги Даскалов. „Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946“, София, 1999, стр.294 и 789
  • Hagen Fleischer, Im Kreuzschatten der Mächte Griechenland 1941-1944 (Okkupation-Resistance-Kollaboration), Frankfurt am Main: Peter Lang, 1986, p. 591. ISBN 3-8204-8581-3

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 2000, стр. 156.
  2. Guerrilla warfare and espionage in Greece, 1940-1944, André Gerolymatos, Pella Pub. Co., 1992, ISBN 0918618509, pp. 181-182.
  3. Киселиновски, Стојан. Македонски дејци (ХХ век). Скопје, 2002, 236—237
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.