Андрес Кайседо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрес Кайседо
колумбийски писател
Роден: 29 септември* 1951
Кали, Колумбия
Починал: 4 март* 1977
Кали, Колумбия

Андрес Кайседо (исп. Andrés Caicedo ) е считан за един от най-оригиналните [1] колумбийски писатели. Самоубива се на 25 годишна възраст.

Творбите му се разиграват в големия град и разкриват обществени проблеми и конфликти. Преоткрит години по-късно се превръща в фактор на влияние върху няколко известни колумбийски писатели от края на 20в. като Рафел Чапаро, Ефраим Медина и др.

Произведения[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • ¡Que viva la música! (1977)
  • Noche sin fortuna (недовършена) (1976)
  • La estatua del soldadito de plomo (недовършена) (1967)

Разкази[редактиране | edit source]

  • Pronto (1976)
  • En las garras del crimen (1975)
  • Maternidad (1974)
  • El pretendiente (1972)
  • El tiempo de la ciénaga (1972)
  • El atravesado (1971)
  • Destinitos fatales (1971)
  • Calibanismo (1971)
  • Patricialinda (1971)
  • Antígona (1970)
  • Berenice (1969)
  • Lulita, ¿qué no quiere abrir la puerta? (1969)
  • Felices amistades (1969)
  • El espectador (1969)
  • De arriba a abajo de izquierda a derecha (1969)
  • Besacalles (1969)
  • Vacíos (1969)
  • Por eso yo regreso a mi ciudad (1969)
  • Infección (1966)
  • Los mensajeros (1969)
  • Los dientes de Caperucita (1969)
  • Infección (1966)
  • El silencio (1964)

Пиеси (за кино и театър)[редактиране | edit source]

  • Un hombre bueno es difícil de encontrar (1972)
  • El fin de las vacaciones (1967)
  • Recibiendo al nuevo alumno (1967)
  • El mar (1967)
  • Los imbéciles también son testigos (1967)
  • La piel del otro héroe (1967)
  • Las curiosas conciencias (1966)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Centro Virtual Isaacs, Andrés Caicedo: Biografía. Universidad del Valle, link retrieved on June 14, 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]