Андре-Жозеф Лафит-Клаве
| Андре-Жозеф Лафит-Клаве André-Joseph Lafitte-Clavé | |
| Роден |
23 февруари 1740 г.
|
|---|---|
| Починал | 11 февруари 1794 г.
Перпинян, Франция |
Андрѐ-Жозѐф Лафѝт-Клавѐ (на френски: André-Joseph Lafitte-Clavé или André-Joseph de Lafitte) е френски висш инженерен офицер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва Кралското инженерно училище (École royale du génie de Mézières, „Екол роаял дю жени“) в Шарлевил-Мезиер, департамент Арден, регион Шампан-Ардени. На 1 април 1791 г. е произведен в звание полковник, а на 25 октомври 1792 г. е повишен на maréchal de camp (дословно „полеви маршал“ или фелдмаршал, но всъщност званието е най-ниското за генерали – със 780 души носители, сменено 1 г. по-късно с бригаден генерал).
Лафит-Клаве е известен с участието си във френска военна мисия в Османската империя между 1784 и 1788 г. по времето на Луи XVI.[1] Сред задачите на мисията е обучение на турските военни по военноморско дело и фортификации.[2] До Френската революция през 1789 г. в Османската империя са изпратени около 300 френски артилерийски офицери и инженери за модернизация и обучение на артилерийски части[3] под ръководството на барон Дьо Тот. През 1775 г. под патронажа на великия везир Халил Хамид паша те откриват военно-морско инженерно училище (Мухендисхане-и Ба-хри-и Хумаюн).[4] От 1784 г. Лафит-Клаве и Жозеф-Моние дьо Куртоа преподават инженерно чертане и техника в това училище. За обучението са използвани главно френски учебници по математика, астрономия, инженерно дело, въоръжение, навигация.[5]
През 1784 г. комисия по военните реформите под ръководството на Лафит-Клаве посещава крепостите на западното крайбрежие на Черно море. В доклада си за крепости и населените места, той определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и първи го нарича Бургаски залив със забележката, че преди това е известен като Порос. Той също така първи нарича езерото западно от града Бургаско, а неговата река-отток – Бургаска.[6]
Френските експерти, вкл. и Лафит-Клаве, напускат Османската империя през 1788 г. по искане на руската императрица Екатерина II (въз основа на мирно споразумение с Франция) и като условие за Яшкия мирен договор между Русия и Високата порта от 1791 г.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople. в Annales des sciences et des arts., том 3, Colas, 1810, стр. 58 – 59
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б George Vlahakis: Imperialism and science: social impact and interaction, стр. 92
- ↑ Jeremy Black: From Louis XIV to Napoleon, стр. 144
- ↑ Virginia H. Aksan: Ottoman wars 1700 – 1870: an empire besieged., стр. 202
- ↑ Александър Середа,"Българското Причерноморие в пътеписа на Лафит-Клаве (1784–1787)", Известия на Института за исторически изследвания 1:372-391, Посетен на 16 декември 2022
- ↑ Gábor Ágoston, Bruce Alan Masters: Encyclopedia of the Ottoman Empire., стр. 395
- ↑ Виж: Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople. в: Annales des sciences et des arts. том 3. Colas, 1810, стр. 58 – 59.
|
