Андрю Карнеги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрю Карнеги
американски бизнесмен
Андрю Карнеги 
Роден: 25 ноември 1835
Дънфърмлин, Великобритания
Починал: 11 август 1919
Ленъкс, САЩ

Андрю Карнеги (25 ноември 183511 август 1919) е американски бизнесмен и филантроп от шотландски произход.

Той е роден в Дънфърмлин, Шотландия в бедно семейство и емигрира в САЩ през 1848 г. Заселва се със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания, където по-късно си спечелва името на известен бизнесмен и филантроп.

През 1870 г. построява първата си доменна пещ, а към 1890 г. е начело на бързо растящата американска стоманодобивна промишленост. Негово верую е „Евангелието на богатството“ (на английски: Gospel of Wealth), чиято централна теза е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. В съответствие с това през 1900 г. създава в Питсбърг Техническо училище „Карнеги“ с цел да обучи майстори и занаятчии и да ги превърне в инженери и учени. Впоследствие то се разширява и превръща в университета „Карнеги Мелън“. Построил е стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации.[1]

Дарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол". Други сгради с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Люисбург, Западна Вирджиния; 1928-местна зала в Питсбърг, Пенсилвания (в съседство с музея „Карнеги“ за естествена история, както и с библиотеката „Карнеги“ на Питсбърг); 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг Хоместед; 540-местна зала в родния му град Дънфърмлин, Шотландия.

Чрез своята фондация "Мир между народите" полага големи усилия за постигане разбирателството в света. Точно тази фондация организира известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война в 1913г. Тя известява на света за огромния геноцид, извършен над нашите сънародници през 1913 година. Показателно е нейното заключение, че единствено българската войска не е извършвала жестокости над чуждото население, но почти навсякъде, където е минала гръцка, сръбска и турска войска, българското население е подложено на масово унищожение или прогонване. Комисията установява, че огромната част от Македония и Беломорска Тракия е била населена с българи и те са били преобладаващ етнос, отчетени са към 1 мил. 200 хил. българи живеещи там преди войните. Анкетата служи за основание в последващите мирни договори да се присъединят поне част от българските земи, освободени от нашата войска през първата Балканска война, така земите на юг от Созопол, част от Странджа, Родопите, Пирин и поречието на Струма днес са в българска територия. Инициативата на фондацията „Андрю Карнеги” дава международна легитимност на дълбоките исторически основания на българите спрямо своите земи. За съжаление, голяма част от тях са отнети и са обезбългарени. Колко голямо е значението на този международен документ, може да се види от етническата карта, изготвена в него, с която дори днешните български политици биха могли да защитават своите позиции при продължаващите съседски претенции.[2]

В София, близо до НДК има улица, носеща неговото име.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Joseph Frazier Wall, Andrew Carnegie (1970).
  2. Ира Антонова, Андрю Карнеги – големият български благодетел, КУЛТУРА, 26.11.2012

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за