Андрю ван дер Бейл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрю ван дер Бейл
холандски мисионер
Роден: 11 май 1928
Сент Панкрас, Холандия

Андрю ван дер Бейл (на нидерландски: Anne van der Bijl, роден на 11 май 1928 г. в Сент Панкрас, Холандия), познат също като Брат Андрю, е християнски мисионер известен с подвизите си на контрабандно внасяне на библии в комунистическите страни в разгара на Студената война, подвиг, спечелил му псевдонима „Контрабандистът на Бога“. Брат Андрю учи в Мисионерския колеж на WEC в Глазгоу, Шотландия. Роден е в Сент Панкрас, Холандия, и е четвъртото от седемте деца на беден, почти глух ковач и майка инвалид [1]. Най-старият му брат, Бастиан, е бил аутист савантист.

Приемане на християнството[редактиране | edit source]

В книгата си „God's Smuggler“ (Контрабандист на Бога) Брат Андрю разказва как след Втората световна война се записва в колониалната армия на Холандска Източна Индия при опита за потушаването на бунта, който по-късно води до независимостта на Индонезия. По време на службата си като войник преживява тежък емоционален стрес. След като е ранен в глезена, по време на своята рехабилитация чете Библията непрекъснато. В крайна сметка приема християнството, а глезенът му бива изцелен чудотворно от Бога.

Посещения в комунистическите страни[редактиране | edit source]

През юли 1955 г. той посещава комунистическа Полша, за да види „какво правят моите братя“, имайки предвид нелегалната (подземна) църква. За тази цел се записва в една комунистическа младежка група, което е било единственият законен начин да остане в страната. През това време той се чувства лично призован да откликне на библейското поръчение „Бодърствувай, и закрепи останалото, което е било близо до умиране“ (Откровение 3:2). Това слага началото на мисия, която го води в няколко страни с комунистическо управление, където християните са преследвани — страните зад „Желязната завеса“.

През 1957 г. Ван дер Бейл пътува до столица на Съветския съюз, Москва, във Фолксваген “Калинка”, който по-късно се превръща в символ на “Отворени врати”, мисионерската организация, основавана от него. Тази кола му е подарена от една възрастна двойка, негови наставници, защото е можела да побере няколко Библии и духовна литература. Въпреки, че внасянето на духовна (и друг вид) литература е в противоречие със законите на някои от страните, които той посещава, често преминавайки през контролно-пропускателни пунктове Ван дер Бейл оставя част от пренасяните от него книги на видно място, като знак на доверие в Божията закрила. [2]

Брат Андрю посещава Китай през 1960 г., след като Културната революция е възприела враждебна политика по отношение на християнството и други религии. Това е времето на т. нар. Бамбукова завеса. Той отива в Чехословакия по време на узорпирането й от съветските войски при “Пражката пролет” от 1968 г., което слага край на относителната религиозна свобода в страната. Окуражава своите вярващи другари там и дори раздава библии на руските окупационни сили. През 60-те прави също и първите си посещения в Куба след революцията в страната.

През 1976 г. в някои африкански страни се установяват атеистични режими. Ван дер Бейл написва книга за духовните проблеми на този континент и чрез редица конференции призовава местните християнски водачи да укрепват духовно своите общности.

Контрабандист на Бога[редактиране | edit source]

През 1967 г. излиза първото издание на „God’s Smuggler“ (Контрабандист на Бога), написана от Джон и Елизабет Шерил. Книгата разказва историята на ранното детство брат Андрю, неговото приемане на християнската вяра и приключенията му като контрабандист на библии зад Желязната завеса. Вече са продадени над 10 милиона екземпляра от нея на тридесет и пет езика. [3]

Близкият Изток[редактиране | edit source]

След падането на комунизма в Европа, брат Андрю измества фокуса си към Близкия изток и работи за укрепване на църквата в ислямския свят. През 70-те посещава няколко пъти разкъсвания от войни Ливан, воден от убеждението, че „глобалният конфликт в последните времена ще бъде съсредоточен върху Израел и съседните му страни“.

Силите на светлината и Тайните вярващи[редактиране | edit source]

През 90-те години, той посещава региона отново няколко пъти. В книгата „Light Force“ (Силите на светлината) Ван дер Бейл разказва за арабски и ливански църкви в Ливан, Израел и израелските арабски области, които изразяват огромна радост от самото посещение на свой другар-християнин от чужбина, понеже се чувстват забравени от църквата в западния свят. Също така, той и неговият спътник Ал Янсен се срещат с водачи на Хамас и ООП, включително с Ахмед Ясин и Ясер Арафат, на които подаряват библии. По-нататъка в книгата се разказва за организация наречена Musalaha (арабска дума, означаваща “помирение”), основана от палестинския евангелски водач Салим Мунайер, която се опитва да сближи израелците с местните израелски араби.

Седмата книга на брат Андрю, озаглавена „Secret Believers“ (Тайните вярващи: Какво се случва, когато мюсюлмани повярват в Христос), е издадена на 1 юли 2007 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. God's Secret Agent - Janet Benge, Geoff Benge – YWMA Publishing – 2005 – ISBN 1-57658-355-4. [1]
  2. Brother Andrew, with John and Elizabeth Sherrill. God's Smuggler (1967), p. 174, 198.
  3. God's Smuggler, Brother Andrew with John and Elizabeth Sherrill, 2002 edition, page 8.