Анево
| Анево | |
 Анево
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 111 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 19.633 km² |
| Надм. височина | 400 m |
| Пощ. код | 4331 |
| Тел. код | 03134 |
| МПС код | РВ (П) |
| ЕКАТТЕ | 00480 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община - кмет |
Сопот Веселин Личев (независим) |
| Кметство - кмет |
Анево Николай Николов (РДПБ) |
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Анево е село в Южна България, единственото в община Сопот, Област Пловдив. Край него се намира местността Асърлъка, а на 3,5 км на север — крепостта Аневско градище. Анево е бивш квартал на град Сопот.
Анево има население 1456 ч 2007
Съдържание |
[редактиране] География
Анево се намира в географската област Розова долина, в подножието на Стара Планина и се намира на около километър на запад от Сопот.Селото е населено с около 1370 жители ,площта му е приблизително 25,500 кв.м.
[редактиране] История
Възниква в самия край на 14-ти началото на 15 век след нахлуването на османците в българските земи, като гарнизон на близката крепост „Аневско градище“, когато тя е завзета от османците. На югозапад от днешното село, насред полето и до днес личат стотиците османски гробове, където са били погребани падналите при обсадата и щурма на „Аневско кале“ османски войници. Тук е било и тюлбето (гробницата) на падналия при превземането на крепостта османски военачалник, което в полуразрушен вид просъществувало почти до края на 19 век.
Османците оставени за гарнизон на превзетата крепост си взели за жени жените и дъщерите на избитите защитници на крепостта. И това се помнело и знаело през цялото време на османското владичество и до днес, и от мюсюлманите и от околното християнско население, че жителите на Анево по произход са „карашък“-т.е. от смесен произход. Това аневци са доказвали нееднократно.
До Освобождението селото остава чисто мюсюлманско. През бурната военновременна 1877 г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия башибозук от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния им чисто християнски град Сопот.
След Съединението в 1885 г. част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата Войнягово, Дъбене, Каравелово, Михилци (Карловско) и Белица (Софийска област).
До средата на 19 в. селото носи името „Аблалардан“, т.е. Какиното село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили татари на мястото на днешното село Московец ( бивше Татаре), като бея им се заселил в село Татаре, което получило това си име. Този бей имал една дъщеря и трима сина на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове(на турски кака е „абла“) той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблалардан(Какиното село), на най-големия си син оставил с. Татаре, на втория който бил кьосе оставил селото Кьоселер (бивше Мали Богдан-дн.квартал на с.Каравелово ), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. Иганово. По-късно селото започва да се нарича Аиюво (Аиево), вероятно по името на „Айъ дере“, днес Мечо дере, което тече през селото. Това име селото носи до 1934 г., когато с указ името му е променено на „Анево“, каквото остава и досега.
Днес Анево е единственото село на Община Сопот.
[редактиране] Религии
Селото е населено с мюсюлмани и християни, които живеят в мир и съгласие и са образец за религиозна търпимост и добросъседство.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Всяка година в края на м. септември се отбелязва празник на плодородието.
