Аневризма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аневризма

Ангиография на аневризма на мозъчна артерия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 I72
МКБ-9 442
База данни
DiseasesDB
15088
База данни
MedlinePlus
001122
Мед. рубрики MeSH D000783

Аневризма е патологично разширение на кръвоносен съд, вследствие отслабване на съдовата стена, което може да доведе до смърт. Аневризмите най-често се появяват в артериите в основата на главния мозък и в аортата. Много често аневризмите не предизвикват никакви симптоми в организма на човека. Понякога първата им проява е масивен кръвоизлив, често с фатални последици. Когато са в мозъка, аневризмите могат да предизвикат симптоми, подобни на тумор - главоболие, нарушения на зрението, двигателни проблеми, нарушения на равновесието, припадъци.

Аневризмите често се откриват случайно при изследвания по друг повод. Аневризмите могат да се лекуват оперативно: мозъчните аневризми се клипсират в основата, след което се отстраняват. Освен оперативно, мозъчните аневризми се лекуват и "безкръвно", чрез емболизация с платинени спирали "койлове" или поставяне на платинени мозъчни стентове.

Аневризъм на артериите главния мозък[редактиране | edit source]

Това е най-опасната и най-често срещаната форма на заболяването. При нея усложненията водят до хеморагичен инсулт. При кръвоизлив се усеща рязка болка, човек в повечето случаи изгубва съзнание. Мозъчната аневризма представлява балоноподобно разширение на някоя от артериите в мозъка. Мозъчната аневризма често се открива, когато тя се спука, причинявайки кръвоизлив в мозъка или тясното пространство около мозъка. Това кървене води до хеморагичен инсулт, мозъчни увреждания и смърт. [2]

Годишната честота на мозъчни кръвоизливи в САЩ надхвърля 30 000. Между 10% и 15% от тези пациенти умират, преди достигане в болницата и над 50%, умират в първите тридесет дни след кръвоизлива.Половината от тези, които оцеляват, страдат от някои трайни неврологични дефекти. Мозъчните аневризми могат да възникнат при хора от всички възрасти, но най-често се открива в тези възрастови групи от 35 до 60. При жените рискът да се получи мозъчна аневризма е по-голяма от мъжете, като съотношението е 3:2,1. Статистиката сочи, че половината от пациентите умират, а другата половина остават инвалиди.

Лечение на мозъчните аневризми[редактиране | edit source]

Хирургия или минимално-инвазивни ендоваскуларна „coiling” техника може да се използва в лечението на мозъчните аневризми. Важно е да се отбележи обаче, че не всички аневризми са лекувани по време на поставяне на диагноза или са податливи и на двете форми на лечение. Пациентите трябва да се консултират със специалист-неврохирург, за да се определи до каква степен и кой вид лечение да бъде приложено.

Хирургично лечение[редактиране | edit source]

За да стигнат до аневризмата, хирурзите, трябва първо да премахнат част на черепа, процедура, наречена „craniotomy” , мозъчните аневризми се клипсират в основата, след което се отстраняват.

Минимално-инвазивно лечение. Емболизация[редактиране | edit source]

Ендоваскуларното лечение е минимално инвазивна процедура, при която има достъп от вътрешността на кръвоносните съдове. В случай на аневризма, това лечение се нарича емболизация, или "coiling". В сравнение с операцията, емболизацията не изисква отворена хирургична намеса. Вместо това, лекарите използват в реално време, X-Ray технология, наречена "АНГИОГРАФИЯ", за да се визуализира съдовата система на пациента и се осъществи лечение на болестта, от вътрешността на кръвоносните съдове.

Ендоваскуларното лечение на мозъчни аневризми включва поставяне на микрокатетър (малка пластмасова тръбичка) в бедрената артерия на левия крак на пациента и достигането чрез него през съдовата система до аневризмата. Малки платинени спирали се вкарват през микрокатетъра в аневризмата с цел да блокират притока на кръв в аневризмата и да я запълнят, като по този начин я предпазят от спукване. Спиралите, са изработени от платина, така че те да могат да бъдат видими чрез рентгенови лъчи и да бъдат достатъчно гъвкави, за да съответстват на формата на аневризмата. Това ендоваскуларното лечение или запълване на аневризмата се нарича емболизация и се извършва под пълна упойка. Повече от 125 000 пациенти по целия свят са били лекувани с платинени спирали. Тази процедура е много по-ниско рискова и изисква значително по-малко време за възстановяване от отворена хирургична намеса. В България подобен вид лечение се прилага от 2007 г. във ВМА София.[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. [1]