Ането

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ането
Aneto 01.jpg
Южните склонове на Ането
Височина 3404 метра
Координати 42°37′56″ с. ш. 0°39′28″ и. д. / 42.632222° с. ш. 0.657778° и. д.
Местоположение Испания
Планина Пиренеи
Първо изкачване юли 1842 г.
Ането в Общомедия

Ането (на испански: Pico Aneto) е най-високият връх в Пиренеите. Висок е 3404 м. Разположен е на територията на испанската провинция Уеска в северен Арагон. Ането формира най-южната част на планинския масив Маладета.

Първото изкачване на Ането е направено през юли 1842 г. от Платон де Чихачов (бивш руски офицер, живеещ в Лондон), придружаван от гидовете Пиер Санио дьо Люз, Люшоне Бернар Аразо, Пиер Редоне, и норманския ботаник Албер дьо Франквил с неговия гид Жан Сор. На 18 юли те започват похода си от Хоспис де Франс, минават през прохода Бенаск и прекарват нощта в заслона Ла Ренклуза, тогава проста дъсчена конструкция, а днес голям планински приют.

На следващия ден групата прекосява пътя до прохода Алба, но загубва пътя си при южния склон, близо до езерото Грегеня. По-късно през деня, на ръба на силите си шестимата се подслоняват в хижа край долината Валибиерна. На утрото на 20 юли потеглят към прохода Короне. Въпреки страха си от пукнатините, решават да минат по ледника, за да достигнат върха. Изкатерват широкото едва няколко метра било, наречено от Франквил „Моста на Мохамед“ и когато достигат върха струпват камъни и оставят бутилка с имената на шестимата.

Първото зимно изкачване на Ането е направено на 1 март 1878 от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Aneto“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.