Анжел Вагенщайн
Вижте пояснителната страница за други значения на Вагенщайн.
|
||||||||
Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Член на бойна група, партизанин. Български кинорежисьор и писател. Народен представител.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му имигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия, семейството се завръща в България. Анжел става член на РМС едва на 16 години.
[редактиране] Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Включва се активно в дейността на антифашистка бойна групи. Участва в акции. По Закона за защита на нацията е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по ЗЗД през 1944 г. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а нахлуването на Червената армия в България го спасява̀.
[редактиране] Творец
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми — игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г., на режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, “Борис I” и “След края на света”.
През 1990-те се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните две с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.
[редактиране] Награди и номинации
„Сбогом, Шанхай“
Наградата за европейска литература Жан Моне; 2004 г.
Номинация за годишната награда ВИК за 2004 г.
Номинация за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин
„Петокнижие Исаково“
Награда "Христо Ботев" за 1998 г.
Литературна награда Adei Wizo; 2010 г.
„Далеч от Толедо“
Годишната награда на Асоциацията на българските писатели за 2002 г.
Годишната награда “Alberto Benveniste” за 2003 г.
[редактиране] Общественик
- Член е на Комитета за защита на Русе
- Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.
- Участник в Кръглата маса от страна на БСП.
- Народен представител в VII- о Велико народно събрание от листата на БСП (1990-1991).
- Носител на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията"
Женен, има двама сина.
[редактиране] Издания
- Анжел Вагенщайн. Преди края на света. Драскулки от неолита. С., Колибри, 2011.
