Анима и Анимус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анима и анимус са понятия в психологията, въведени от швейцарския психолог Карл Густав Юнг. Той нарича маскулинния (мъжки) принцип в душата на жената анимус, а феминния (женски) в душата на мъжа анима. Хвърляйки мост между земята (женското) и духа (мъжката), половата полярност носи базисната творческа динамика на подтика към индивидуализация. Аналогично на положителните и отрицателните електрически заряди, половите противоположности упражняват мощно реципрочно привличане. Тези противоположности може би най-ясно се характеризират от китайския принцип "янг" (мъжкото) и "йн" (женското). Янг представлява агресивната, инициираща, проникваща сила на фалоса и меча. Йн представлява приемащите, раждащите, съдържащите и пулсиращи ритми на утробата и приливите и отливите. Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от "другия вътре". Мъжът, индивидуализиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на "нисшата жена", изразена чрез бърза смяна на настроенията и депресия или обезценяване и примитивна ирационалност. Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на "висшестоящия мъж", прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си. Тъй като в теорията на Юнг психичните феномени, персонифицирани като анима и анимус, са архетипни предиспозиции, те съществуват a priori и имат тенденцията да влияят върху поведението от безсъзнателното, ако не навлязат в съзнателното като образ.

Нива на развитие на анимата[редактиране | edit source]

Юнг смята, че развитието на анимата има четири различни нива, които нарича "Ева", "Елена", "Мария" и "София".

Ева[редактиране | edit source]

Името Ева е взето от библейската история за Адам и Ева.То се занимава с възникването на мъжки обект на желание, едновременно с това се обобщава, че всички жени са зли и безпомощни

Елена[редактиране | edit source]

Името Юнг взема от Хубавата Елена от Троя.

Мария[редактиране | edit source]

Името на третата фаза идва от Дева Мария от християнството.

София[редактиране | edit source]

Името на четвъртата фаза идва от гръцката дума София, която означава "мъдрост".

Нива на развитие на анимуса[редактиране | edit source]

Подобно на четирите нива на развитие на анимата, Юнг постулира и четири нива на развитие на анимуса.

Атлетът[редактиране | edit source]

Също е свързан с разбойника или мускулестия мъж, Юнг ги описва като въплъщение на силата.

Плановик[редактиране | edit source]

Стадия въплъщава капацитета за независимост, планираните действия и инициативата.

Професорът[редактиране | edit source]

Също се свързва с духовното, въплъщава "Словото"

Водачът[редактиране | edit source]

Също като "София" това е най-високото ниво на посредничество между съзнателния и несъзнателния ум.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.