Аниме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Японски канджи знак за „манга“ от Seasonal Passersby (Shiki no Yukikai, „Сезонен минувач“), 1798 г., от Санто Кийоден (Santō Kyōden) и Китао Шигемаса (Kitao Shigemasa).

Анимето е нарисуван сериал включващ романтика, вълнение, напрежение, драма и за каквото още се сетиш. Има всякакви видове. Докато в един епизод се смееш в друг плачеш. Те имат една обща идея. Разделени на арки със свои собствени идеи, които не се отклоняват от общата, са удивителни. Японците са намерили начин да кажат важни поуки на бъдещето поколение по лесен и запомнящ се начин, стига да ги осмислиш се превръщат в източник на ценни знания за живота и много забавление. Някои анимета са изцяло създадени на ръка, докато други използват и компютърна анимация в последните години. Както повечето продукти на развлекателна индустрия и тук сюжетът често е фантастичен, но това не е задължително. Обикновено има дължина около 24минути. Анимето може да се види по телевизията, на DVD или VHS, както и в компютърните и видео игри. Съществуват и пълнометражни филми. Анимето често бива повлияно от японските комикси познати като манга. Много аниме истории дори са адаптирани за игрални филми и телевизионни сериали.

История[редактиране | edit source]

Историята на японската анимация започва в началото на 20-ти век, когато японски аниматори експериментират с различни аниматорски техники изучавани във Франция, Германия, САЩ и Русия.

Анимето бързо добива популярност, на фона на не добре развитата филмова индустрия. По това време филмовата индустрия в САЩ разполага с огромни средства, но японците се задоволяват с десетки пъти по-малки бюджети. Японските режисьори не могат да си позволят западни актьори, като по този начин не могат да пласират филмите си в Европа и САЩ. Анимацията не изисква актьори и аниматорът може да даде воля на въображението си и да създава всякакви фентъзи светове. Техническото и художествено развитие на мангата, както и прогресът на информационните технологии (особено приложния софтуер) спомагат и за подобрението на анимето като отделен вид изкуство.

През 70-те нараства популярността на манга комиксите. Особено популярна е mecha мангата, като Gundam. В началото на 80-те сагата Gundam се превръща в моментална класика. През 90-те анимето е може би най-популярната анимация, не само в Япония, а и в света като цяло.

В началото на 21-ти век продължава развитието на анимето, като непрекъснато на пазара се бълват нови заглавия. Появяват се нови и неексплоатирани досега жанрове и по-често излизат по експериментални или разчупени творби, както и пародийно-критични такива.

Терминология[редактиране | edit source]

Употреба на думата[редактиране | edit source]

Синоними[редактиране | edit source]

Базова аниме и манга терминология[редактиране | edit source]

  • Anime Music Video (музикално аниме видео, АМВ) — съкратено AMV. Представлява музикален клип смесен с кадри от дадено аниме.
  • ChibiЧибито представлява деформиран стил на рисуване, при който главата и тялото не са съобразени с нормалните си пропорции. На японски „chibi“ означава „малък“, каквито са размерите на този вид рисунки. Често художникът на някое аниме взима даден персонаж от сериала (или от друго произведение) и го превръща в чиби (за забавно комиксче или просто фен арт).
  • Hentai (хентай) — аниме с ясно порнографско съдържание.
  • J-pop (джейпоп) — японска поп музика.
  • OVAOriginal Video Animation (ОВА, оригинална видео анимация). Това са анимета, които директно са издадени във VHS и DVD формат без да са завъртани по телевизионните канали (пример за практиката Direct2CD/DVD). Най-често те представляват предистория или продължение на историята на дадено аниме, но понякога са и самостоятелни творби. Съкращението може да бъде срещнато още и като OAV (Original Anime Video), но поради сходството му с AV (Adult Video, видео за възрастни) в днешно време се използва най-вече OVA.
  • Косплей (Cosplay) — идва от костюм и плей (от англ. играя). Представлява обличане/дегизировка като любим аниме/манга герой, най-често за представяне в конкурси на аниме и манга конвенции и фестивали.
  • Опенинг/Ендинг (оупънинг и ендинг, Opening/Ending). Първото е познато и като интро (интродукция) — аудиовизуалното клипово въведение/встъпление за представяне на анимето, което обикновено предхожда началото на същинското съдържание (например епизод). Аутрото (завършващият аудиовизуален клип след същинската част) — извеждане, край. Присъсват в почти всяко аниме. Например в аниме сериала Serial Experments Lain интро има само в началото на 1 епизод, а аутро — само в края на последния.
  • Мангака (Manga-ka, на японски език 漫画家) — автор на манга изкуството. Всъщност наставката „ка“ означава експерт — manga-ka е манга експерт. В японския 'ка' се използва още и като въпросителна наставка в края на изречението (например Wakarimasu (разбирам) и wakarimasuka (разбираш ли/разбра ли?); изречението добива съвсем друг смисъл с добавена наставката „ка“).

Аниме и манга жанрове[редактиране | edit source]

  • Екшън (Action) — анимета с екстремно развиващо се действие, с престрелки и обилно разливаща се кръв.
  • Мистерия (Mystery) — заплетени, объркани анимета с трудно разгадаващ се край.
  • Ужаси (Horror) — брутални анимета с много кръв и битки.
  • Самурай (Samurai) — обикновено са свързани с реални исторически събития и личности (например Rurouni Kenshin, Тайната на нинджата). Включват впечатляващи битки между самураи. Несъмнено в този тип анимета е акцентирано на самурайската чест и хладнокръвие.
  • Ечи (Ecchi) — този тип анимета са предназначени за младежи или по-възрастни групи от хора. Съдържат нудизъм и еротика, а героите са похотливи.
  • Меха (Mecha) — меха идва от механично. В тези анимета се срещат роботи (най-често под формата на гигантски управляеми хуманоидни машини) и машини.
  • Спорт (Sports) — анимета на спортна тематика.
  • Научна фантастика (SciFi) — измислица, нереални анимета. Мехата е поджанр на SciFi.
  • Акума (Deamons) — включва демони и служители на мрака (Дявола и др.) Както и Вампири, който жанр включва добре познатите ни кръвопийци. Едно от най-известните анимета в този жанр е Хелсинг.
  • Киберпънк (Cyber Punk) — още един поджанр на Sci-Fi (научната фантастика). В историята на тези анимета са вплетени кибернетика, хакване, и всякакви високи технологии. Неоспорим култ в този жанр е Ghost in the Shell.
  • Игра (Game) — правено по игра. Например „Съдба/Остани нощ“ (Fate/Stay Night).
  • Бишонен (Bishounen:, на японски език 美少年) — красиви момчета, чиято красота няма полови граници.
  • Бишоджо (Bishoujo:, на японски език 美少女) — красиви момичета, чиято красота няма полови граници.
  • Шонен-ай (Shounen-Ai) — момчешка любов без секс.
  • Yaoi — Любов м/у момчета включваща секс.
  • Шонен (Shounen: на японски език 少年, означава Момче) — аниме/манга, насочена към момчешката аудитория и младежта от силния пол. Обикновено се характеризира с голямо количество екшън и фенсървиз. Примери: Mobile Suit Gundam, Dragon Ball, „Кралят на Шаманите“ (Shaman King), One Piece, Fullmetal Alchemist, Code Geass.
  • Шоджо-ай (Shoujo-Ai] — момичешка любов без секс.
  • Yuri — любов м/у момичета, включваща секс.
  • Шоджо (Shoujo: на японски език 少女 — момиче) — аниме/манга, насочена към женската аудитория. Обикновено е съпътствана с драма и/или романтика.
  • Махо шоджо (Mahou Shoujo: на японски език 魔法少女 — магическо момиче) — примери: Sailor Moon, Card Captor Sakura, Tokyo Mew Mew, Magic Knight Rayearth, Pretty Sammy, TenTen и др. Почти във всяко аниме от този жанр героините имат свръхестествени сили и умения, например могат да прескачат границата на човешките възможности и достигат тези на месия, магически умения и т.н.
  • Сейнен (Seinen: на японски език 青年) — жанр, насочен към мъжка аудитория. Например: Berserk, Акира (Akira), Ghost in the Shell, Sin, „Чудовище“ (Monster), xxxHolic и др.
  • Джосей (Josei: на японски език 女性) — еквивалент на сейнен, но отправен към женската аудитория. Примери: Nana, Paradise Kiss и др.
  • Музикални — включва голям саундтрак (OST) и доста приличащо на мюзикъл.
  • Кодомо (Kids) — за децата (най-малките зрители/читатели). Приятно аниме, което обикновено е с щастлив край или със съпътстваща морална поука.
  • Драма — обикновено с тъжна и тежка атмосфера. Доста често с недобър край.
  • Гибли — модерни приказни аниме филми от студио Ghibli (Гибли).
  • Бойни изкуства (Martial Arts) — концентриран екшън върху бойните умения и битките между героите.
  • Пародия — подигравка с нашумели заглавия в аниме индустрията и с често срещани архетипи и ситуации в анимета/манга.
  • Исторически (Historical) — включва реално съществували личности, понякога поставени с реалните си исторически факти, друг път извадени от техния контекст и художествено доукрасени и променени.
  • Деменция (Dementia) — психотрилърни анимета с фокус върху психически заболявания и поведенчески отклонения, като деменция, шизофрения, психоизмерения, психози и много тежка мелодрама. Примери: „Евангелион“ (Evangelion), Майнд Гейм, xxxHolic, Angel's Egg.
  • Училищни (School) — действието се развива предимно в училището/университета на героите, или поне задължително присъства някакъв вид учебна среда.

Визуални характеристики[редактиране | edit source]

Дизайн на персонажите[редактиране | edit source]

Типичен рисуван герой в аниме/манга стил. В случая е изобразена Уикипе-тан (Wikipe tan) — измислена от редакторите на Уикипедия графична емблема/лого-символ на проекта за свободна онлайн енциклопедия Уикипедия.

Пропорции[редактиране | edit source]

Стилове очи[редактиране | edit source]

Срещат се в сякакви цветове.

Физиономни/лицеви изражения[редактиране | edit source]

Техника на анимация[редактиране | edit source]

Дистрибуция[редактиране | edit source]

Излъчване[редактиране | edit source]

Влияние върху световната култура[редактиране | edit source]

Анимето и американската аудитория[редактиране | edit source]

Анимето и българската аудитория[редактиране | edit source]

Ранни години на поява и разпространение в България[редактиране | edit source]

През 70-те и 80-те японската анимация стига в България най-вече под формата на пълнометражни филми: „Котаракът в чизми“ (The puss in boots — Nagagutsu wo Haita Neko), „Трима звездни мускетари“ (Space Three Musketeers), „Машината на времето“ (продължание на „Трима звездни мускетари“, Time Machine) и „Космическата огнена птица“ (The Phoenix 2772 — Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone). В края на 80-те и началото на 90-те години в България се излъчват първите аниме ТВ сериали: „Буревестниците“ (Thunderbirds 2086 — Kagaku Kyuujo-tai TechnoVoyager), „Волтрон“ (Voltron) и „Тайнствените златни градове“ (The Mysterious Cities of Gold — Taiyou no Ko Esteban). Във формат VHS излизат също много анимета, но нелицензирани — някои от заглавията са „Юмрукът на северната звезда“ (Fist of the north star — Hokuto no Ken), „Танкова полиция“ (Dominion Tank Polce), Акира (Akira) и др.

Средният период[редактиране | edit source]

Към края на 90-те започва и легалното видеоразпространение (във формати VHS и DVD) на заглавия, като „Принцеса Мононоке“ (Monoke Hime), „Спомени“ („Memories“), Кръсниците от Токио (Tokyo Godfathers), Final Fantasy VII: Advent Children и др. Оттогава датират и първите по-масови културтрегерски опити на фенове за добиране до аниме заглавия (предимно посредством глобалната онлайн мрежа) и дистрибуция сред приятели (отчасти офлайн, на дискови носители, като CD-та и DVD-та).

Популяризиране в България[редактиране | edit source]

В началото на 21. век аниметата придобиват значителна фенска аудитория и се появяват и първите български преводачески групи за фенсубтитри (базирани в онлайн пространството на Интернет), както и специализарани аниме и манга фенски уебсайтове, сред които се открояват общностни портали, онлайн форуми, блогове, торент тракъри и други видове уебсайтове. Новозародилата се мания довежда и до провеждането на първите български специализирани конвенции и фестивали, посветени на аниме и манга фенщината, като „Aniventure“. Появяват се и онлайн клубове за любители на японската и като цяло на азиатската култура. Всичко това довежда до навлизането на много неологизми от английския и японския в българския език и обогатяването на българоезичната японска културна терминология и познания. Отскоро по някои български ТВ канали, като AXN Sci-Fi и Super 7, се излъчват няколко аниме поредици и отделни аниме филми.

Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например „Тетрадката на смъртта“ (Death Note), Elfen Lied, Bleach, Naruto, One Piece, Code Geass, D.Gray-man, Dragon Ball, Fairy Tail, Fate Stay Night, Full Metal Panic, двете поредици Fullmetal Alchemist („Железният алхимик“), Golden Boy („Златното момче“), поредиците Gundam, Hack Sign, Hellsing, „Пътешествието на Кино“ (Kino's Journey), Sailor Moon, Serial Experiments Lain, „Кралят на шаманите“ (Shaman King), Soul Eater, Toradora и много други. Сред децата популярност добиват и заглавия като Pokemon, както и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за карти за игра и промоционални материали.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

  • ((en)) AnimeNfo.Com — Аниме ревюта и снимки.
  • ((en)) ANN — Вероятно най-голямата и достоверна база данни за аниме.
  • ((en)) Anime Downloads
  • ((bg)) ((en)) AnimeRulezzz — Международен аниме фен сайт с голям статиен, фен фикшън, фен арт и др. видове архиви
  • ((bg)) AnimeS.bg — Български портал за аниме и манга
  • ((bg)) AnimeS-bg.com — Най-големият български портал за аниме и манга
  • ((bg)) AniBG.info — Гледай онлайн анимета
  • ((bg)) Anime What The… — Място, малко по-различно от обикновено.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anime“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.