Анна Бретанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна
херцогиня на Бретан,
кралица на Франция
BNF - Latin 9474 - Jean Bourdichon - Grandes Heures d'Anne de Bretagne - f. 3r - Anne de Bretagne entre trois saintes (détail).jpg
Лични данни
Родена 25 януари 1477 г.
Нант, Херцогство Бретан
Починала 9 януари 1514
Шато дьо Блоа, Франция
Семейство
Бракове Максимилиан I Австрийски
Шарл VIII
Луи XII
Баща Франсоа II
Майка Маргарита дьо Фоа
Анна Бретанска, а също и Анна Бретонска (на френски: Anne de Bretagne; на бретонски: Anna Vreizh, 25 януари 14779 януари 1514), е потомствена херцогиня на Бретан и е кралица на Франция чрез двата си последователни брака за двама френски крале - Шарл VIII и Луи XII . Наследница на множество феодални княжества, Анна Бретонска е най-богата жена в Европа в края на 15 в. и началото на 16 в.

Ранни години[редактиране | edit source]

Анна е родена в Нант на 25 януари 1477 г. Тя е единственото оцеляло дете на бретонския херцог Франсоа II и Маргарита дьо Фоа. Отгледана и възпитана като бъдеща наследница на Бретанското херцогство, Анна получава завидно за времето си образование.

След войната за бретанското наследство от 1341-1364 г. се установява принципът, че Херцогство Бретон може да бъде наследено от жена само ако мъжката линия на онаследяване на херцогската титла бъде прекъсната. По времето, когато Анна се ражда, баща ѝ Франсоа II е последният мъжки представител на графската фамилия Дрьо, която държи херцогство Бретон. Войната за бретанското наследство завършва със споразумение, когато последният мъжки представител на род Дрьо умре, короната на Бретан трябва да премине в ръцете на някой от наследниците на Шарл дьо Блоа и Жана дьо Пантиевр. Век след войната този договор вече бил забравен. Поради това през 1486 Франсоа II признава дъщеря си за наследница на бретанската херцогска корона. Открит е и въпросът за бъдещия брак на Анна, който става важен политически въпрос. Франсоа II не желае Бретон да бъде абсорбиран от Франция, чиито претенции към територията на Бретан са всеизвестни, поради което се заема да намери партньор на дъщеря си, който да е способен да се противопостави на френския политически натиск. Бретан се оказва примамлива награда за ръката на Анна, поради което тя не страда от липса на кандидати. Първоначално Анна е обещана за съпруга на уелския принц Едуард, син на крал Едуард IV. Плановете за този брак се провалят след смъртта на Едуард IV, когато момчето изчезва и е обявено за мъртво, а английската корона преминава в ръцете на чичо му Ричард III. Други кандидати за ръката на Анна са овдовелият Максимилиан I Австрийски, Ален I Албер, оранжкият принц Жан дьо Шалон и дори жененият орлеански херцог Луи.

През 1488 г. войските на Франсоа II претърпяват тежко поражение от френските войски на Шарл VIII, с което е сложен край на т.н. Луда война между Франция и Бретан. Според подписания на 20 август 1488 г. мирен договор от Сабле Франсоа II се признал за васал на френския крал и обещал, че дъщеря му няма да се омъжи без позволението на краля на Франция. Скоро след това, на 9 септември 1488 г., Франсоа II умира след падане от кон. След смъртта на баща си Анна наследява херцогство Бретон и придобива титлите Херцогиня на Бретан, Графиня на Нант, Монфор и Ричмънт и Виконтеса на Лимож. Възкачването на Анна на бретанския престол довежда до нова криза във френско-бретанските отношения и провокира нова война между двете държави.

Херцогиня на Бретон[редактиране | edit source]

Първата стъпка на новата бретанска херцогиня е да си намери съпруг, който да е антифренски ориентиран и да е способен да осигури независимостта на Бретан. Като най-подходящ кандидат за ръката на Анна е определен Максимилиан I Австрийски. Бракът между двамата е сключен задочно в Рен на 19 декември 1490 г., след което Анна е обявена и за кралица на римляните. Франция възприема брака на Анна като остра провокация, тъй като той противоречи на договора от Сабле и поставя Бретан в ръцете на френските врагове. Бракът между Анна и Максимилиан I Австрийски обаче е сключен в неподходящо време: Хабсбургите са заети с Унгария и не могат да обърнат достатъчно внимание на Бретан, а Кастилия воюва срещу Гранада. Въпреки че Кастилия и Англия изпращат малко войски в подкрепа на Бретан, те не са готови за открита война срещу Франция. През пролетта на 1491 г. французите постигат нови успехи в Бретан и Шарл VIII обсажда Рен. Максимилиан I Австрийски не успява да изпрати помощ за съпругата си и французите успяват да превземат Рен. Натискът на французите дава резултат — Анна се съгласява да разтрогне брака си с Максимилиан I Австрийски и да се омъжи за френския крал. Мирът е сключен официално на 15 ноември 1491 г., а Анна е сгодена за Шарл VIII в параклиса на якобинския орден в Рен. След това Анна, ескортирана от бретански войски в знак на това, че тя не е пленница, а се подчинява на собствената си воля, се отправя за Ланже, където трябвало да бъде официално сключен и бракът ѝ с краля на Франция. Въпреки протестите на Австрия, която настоява, че бракът между Анна и Шарл VIII ще бъде незаконен, изтъквайки, че Анна действа по принуда, че тя е вече законно омъжена за Максимилиан I Австрийски и че френският крал е официално сгоден за дъщерята на Максимилиан I Австрийски Маргарита Австрийска, сватбата на Анна и Шарл VIII е отпразнувана на 6 декември 1491 г. в замъка в Ланже.

На 15 февруари 1491 вторият брак на Анна е официално обявен за каноничен и от папа Инокентий VII, който се съгласява, че предходният брак на Анна и Максимилиан I Австрийски е невалиден. Съгласно сключения предбрачен договор между Шарл VIII и Анна, властта над Бретон ще остане в ръцете на този от съпрузите, който преживее другия. Освен това в случай, че Шарл VIII умре преди съпругата си, без да остави мъжки потомци, Анна трябва да се омъжи за неговия наследник на престола. По този начин Бретон трябвало трайно да се присъединен към кралския домен на Франция.

Кралица на Франция[редактиране | edit source]

Вторият брак на Анна започва зле: от Рен тя донася със себе си две легла, с което демонстрира, че не желае да споделя ено ложе с французин, за когото е омъжена против волята си. На 8 февруари 1492 г. Анна е помазана и коронована за кралица на Франция в катедралата Сен Дени, но Шарл VIII ѝ забранява да използва титлата си Херцогиня на Бретон, с което демонстрира правата си над нейните владения на полуострова. Този въпрос се оказва ябълката на раздора между двамата съпрузи. На 9 декември 1493 Шарл VIII разпуска Канцеларията на Бретон и започва да упражнява пряко властта си над провинцията. Когато Шарл VIII заминава на война в Италия, той назначава за регент на престола сестра си Ан дьо Божьо, което поставя в унизително положение кралицата. Бременна през повечето време на съвместния си живот с Шарл, Анна живее предимно в кралските замъци в Амбоаз, Лоше и Плеси, а когато Шарл VIII воюва в Италия тя прекарва времето си предимно на юг в Лион, Гренобъл и Мулен. След като Шарл VIII завладява Неаполитанското кралство, Анна е обявена и за кралица на Неапол и Йерусалим.

Анна ражда на Шарл VIII четири деца, които умират в ранна детска възраст:

  • Шарл Орланд (1492-1495)
  • Шарл (†1496)
  • Франсис (†1497)
  • Анна (†1498)

Нов крал — нов съпруг[редактиране | edit source]

На 7 април 1498 г. Шарл VIII умира неочаквано в замъка в Амбоаз, след като си удря силно главата при преминване през прекалено ниска врата. Съгласно Салическия закон наследник на френския престол след смъртта на Шарл VIII се оказва орлеанският херцог Луи, потомък на Шарл V. Луи става крал на Франция под името Луи XII и като такъв, съгласно брачния договор на Анна, той трябвало да се ожени за вдовицата на предшественика си. Луи XII обаче вече бил женен за сестрата на Шарл VIII Жана Френска, с която първо трябвало да се разведе, а за това била нужна папска санкция. През това време Анна се опитва да се възползва от затрудненото положение на Луи XII, като на 19 август 1498 обявява съгласието си да се омъжи за него при условието, че той успее да се разведе с Жана в срок от една година.

Междувременно, съгласно предбрачния си договор, Анна отново поема управлението на Бретан в свои ръце и като негов суверен с акт от 9 април възстановява Канцеларията на Бретон, начело на която поставя верния Филип дьо Монтобан, назначава принца на Оранж за генерал-лейтенант на Бретан, свиква Щатите на Бретан и заповядва да бъдат отсечени монети с нейния образ. Освен това Анна започва обиколка из Бретан, възползвайки се от възможността да посети много места, които никога не е виждала като дете. Анна дори влиза триумфално в няколко града, където васалите ѝ я посрещат тържествено.

Луи XII обаче успява да спази срока, поставен от Анна. Папското разрешение за развода му пристига навреме и на 8 януари 1499 г. Анна се омъжва за новия крал на Франция. На сватбата Анна се появила облечена в бяло, което по това време в Европа е още необичайно, но именно след нейния пример белите сватбени одежди на булката се налагат като сватбен обичай сред френската аристокрация, а скоро след това и в цяла Европа. Новият съпруг на Анна признава суверенните ѝ права в Бретан, позволява ѝ да носи наследствената си титла и се съгласява ордонансите му, отнасящи се за Бретан, да бъдат издавани от нейно име.

Имат две дъщери и още няколко деца, починали малки:

    1. Клод Френска (14 октомври 1499—1524), херцогиня на Бретан и Бери; омъжена от 1514 за Франсоа I (1494—1547), граф Ангулемски, след това крал на Франция.
    2. Рене Орлеанска (1510—1575), херцогиня на Шартр, известна в Италия под името Рената Френска; омъжена от 1528 за Еркол II д'Есте (1508—1559), херцог на Ферара, Модена и Реджио.

Като херцогиня на Бретан Анна твърдо отстоява независимостта на земите си от Франция. През 1501 тя дори урежда годеж между дъщеря си Клод и Карл Люксембургски - бъдещия Карл V, с което френско-испанският съюз е подновен, а това позволява на Франция да закрепи властта си в Италия. Луи XII обаче разваля годежа след като става ясно, че Анна няма да му роди мъжки наследник, и сгодява дъщеря си за наследника на престола Франсоа дьо Ангулем. Анна обаче до смъртта си отказва да признае брака на Клод и Франсоа, настоявайки или дъщеря ѝ да се омъжи за Карл Люксембургски, или Бретан да бъде наследен от по-малката ѝ дъщеря Рене.

Анна умира от нефрит на 9 януари 1514 г. в замъка в Блоа и е погребана в Сен Дени. Според последното желание на Анна сърцето ѝ е поставено в златен реликварий и на 19 март 1514 г. е погребано в гробницата на родителите ѝ в Нант.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anne of Brittany“ и страницата „Анна Бретонская“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.