Анна Комнина
Вижте пояснителната страница за други значения на Анна Комнина.
|
||||||||
А̀нна Ко̀мнина [1] (на гръцки: Άννα Κομνηνή) е византийска принцеса и историчка. Смятана е за първата известна жена историчка. Анна Комнина е родена на 1 декември 1083 г. като дъщеря на византийския император Алексий I и Ирина Дукина. Смятана е за първата известна жена историчка със своята 15-томна "Алексиада".
Анна е първото дете от деветте на императорската двойка. Родена в Императорския дворец в Константинопол. След нея са родени Мария, Йоан II Комнин, Андроник, Исак, Евдокия, Теодора, Мануил и Зоя.
Въпреки, че Анна прилежно изучавала история, математика, природни науки и гръцка философия, нейните родители категорично били против тя да изучава древна поезия (чийто възхвали за порочните богове, които не зачитали женските права, били неприлични за млада жена като нея с такова потекло). Анна с присъщата ѝ упоритост се възпротивила на забраната и тайно от всички четяла древногръцките произведения. Затова тя е станала една от най-образованите личностти на нейното време.
Обичайната практика през Средновековието била момичетата да бъдат омъжвани съвсем млади не подминали и византийската принцеса. Тя била първо сгодена за Константин Дука, сина на Михаил VII Дука и Мария Аланска. Така по време на годежа Константин бил обявен за съимператор с Алексий, защото по това време не било позволено наследяването от жени, а Алексий и Ирина имали засега само дъщери. Но през 1087 г. се ражда кръвен наследник, Йоан Втори и след неговото раждане Константин загубва правата си като наследник и умира скоро след това.
През 1097 четиринайсетгодишната Анна се омъжва за младия благородник и генерал в армията Никифор Вриений. Вриений бил от аристократичен род, който беше оспорил възцаряването на Алексий I. Никофор бил също държавник и историк. Ана твърдяла, че този брак е политически съюз, а не е по любов. Той продължил 40 години и заедно имали четири деца — Алексий Комнин, Йоан Дука, Ирина Дука и Мария Вриенийя Комнина.
Още като дете Анна винаги е мечтала един ден да седне на трона. Мечта, която се разбива след раждането на брат ѝ Йоан. Тогава Анна, жадна за власт, започва да прави всичко възможно да попречи на Йоан да стане император. Тя и съпругът ѝ приемат титлите Наследници на Византийския трон и се включват в заговора на императрица Ирина срещу Йоан II, която дава короната на Никифор. Но Алексий I се възпротивява и през 1118 г. Йоан става импрератор. През 1118 г. Анна отново организира заговор с майка си и мъжа си срещу Йоан II Комнин. В последната минута Никифор ги предава. Дълбоко разочарована от постъпката на съпруга си тя отбелязва:,,Природата трябва да е сменила половете ни, защото на него най-щеше да му отива да е жена”. Вследвие от проваления заговор Анна губи всичката си собственост, статуса си на принцеса и заедно с майка си Ирина и сестра си Евдокия бива заточена в манастира Кехаритомен. Предателят Вриений става най-близкият сановник на Йоан Втори.
В манастира Анна продължава да развива личността си с философия и история. Тя намира много общо с Аристотеловото учение. Интелектът си тя показва в нейните 5 творби. В тях личат огромните ѝ познания във философията, литературата, граматиката, теологията, астрономията и медицината и затова можем да приемем малките грешки, които е допуснала, цитирайки Омир и Библията, в най-известната си творба — Алексиада. Нейни съвременници, като патриарха Georgios Tornikes, разглеждат Ана като "човек,който е достигнал най-високия връх на мъдростта и светска,и божествена" Като историк Никофор работи върху своите ,,Исторически мемоари”, фокусирано върху управлението на Алексий I. Той умира през 1137 без да довърши работата си. И тогава Ана на 55 година, започва да пише своята ,,Алексиада’ върху недовършената работа на своя съпруг. "Алексиада" и до днес е главният исторически извор за Византия през 11 и началото на 12 век. В Алексиада разглежда и политическите връзки на Алексий I и Запада. Тя описва въоръжението, тактиките и битките на императорската армия тогава. Въпреки голямото пристрастие, нейната творба е от голямо стойност в историята, защото е единственото гръцко-византийско налично описание. Алексиада ни позволява да видим събитията от тази епоха с византийска перспектива. Като опонент на Римската църква и ентусиазиран почитател на Византийската империя, Анна разглежда Кръстоносните походи като политическа и религиозна опасност. Книгата допринася също така за нашето разбиране за женски манталитет, изглед и възприемане на света през византийските времена. Писменият стил на Анна Комнина е оформен от Тукидид, Полибий, Ксенофонт. Това показва битката на различните стилове и правила и полученият език е доста изкуствен. До голяма степен хронологията в Алексиада е доста последователна, освен събитията, случили се след влизането на Анна в манастира. Но общо казано творбата е събрала в себе си всички исторически събития от периода. Анна Комнина без съмнение остава една от най-великите историци, не само във Византия.
Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат няколко основни теми: обществено-икономическите отношения в българските земи в края на XI и началото на XII век, съпротивата на местното население срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география. Особено интересни за историографията са сведенията в "Алексиада" за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 (въстанието на Травъл) и за войните на Византия с печенеги и нормани, част от които се разиграли из българските земи.
[редактиране] Източници
- ↑ Голяма енциклопедия България, т.1. БАН, С.: 2011, с.69
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) Анна Комнина. Алексиада
- ((ru)) Анна Комнина. Алексиада
