Анна Ярославна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна
кралица на Франция
Anne of Kyiv.jpg
Лични данни
Регент на Филип
Регентство 1060-1069
Родена между 1024 и 1035 г.
Киев
Починала 1075 г.
Франция
Семейство
Брак Анри I
Потомци Филип, Ема, Хюго, Робер
Династия Рюриковичи
Баща Ярослав I Мъдри
Майка Ингегерд Шведска

Анна Ярославна, известна още като Анна Киевска, е киевска княгиня и кралица на Франция, съпруга на крал Анри I.

Точната година на раждането на Анна е неизвестна, но се предполага, че киевската княгиня е родена между 1024 и 1035 г. Тя е дъщеря на великия киевски княз Ярослав I Мъдри и Ингегерд Шведска. Анна израства в двора на великите князе на Киев и получава високо образование, отрано тя усвоява гръцки и латински език.

Дъщерите на Ярослав I (от ляво на дясно): Анна, Агата, кралица на Англия (това е под въпрос), Елисавета, кралица на Норвегия, и Анастасия, кралица на Унгария. Фреска от XI в. в катедралата Св. София в Киев

След смъртта на първата си съпруга френският крал Анри I започва да търси из европейските владетелски дворове подходяща съпруга, която да не е в роднински отношения с него. Той изпраща пратеници и в Киев, които се завръщат с дъщерята на киевския княз, Анна (наричат я още Агнес и Ан). Крал Анри I и Анна се венчават на 19 май 1051 в катедралата в Реймс. Двамата имат трима сина и една дъщеря:

  • Филип (1052-1108)
  • Емма (1055-1109)
  • Хюго Вермандоа (1057-1102)
  • Робер (1055-1060)

Анри I умира през 1060 г. В продължение на 9 години Анна управлява Франция като регентка на малолетния си син Филип.

Върху един кралски акт от времето на Анна Киевска е намерен неин подпис на кирилица: Anne de Kiev autograph 2.jpg (АNА РЪНNА, на латински: Anna Regina или кралица Анна). С Анна се свързва и разпространението на непопулярното дотогава във Франция гръцко-византийско име Филип, с което тя нарича сина си. Благодарение на популярността на Филип I сред народа, името му получава широко разпространение сред французите.

През 1063 г. Анна се омъжва повторно за граф Ралф III Валоа, чиито политически амбиции били толкова големи, че той изоставил първата си съпруга, за да се ожени за овдовялата кралица. Графът, в чиито жили текла кръвта на Каролингите и чиито феодални имения били много по-големи от тези на френския крал, не искал да бъде просто един васал. Бракът на Анна и Ралф предизвикал скандал. Бившата съпруга на графа го обвинила в прелюбодеяние пред папа Александър II, който отлъчил Анна и Ралф от църквата. Граф Валоа умира през 1074, след което Анна се завърнала във френския двор, където получавала всички почести, които се полагали на една кралица майка. Като простил на майка си, Филип I постъпил много предвидливо, тъй като през 1090 самият той попаднал в подобно положение.

За последен път името на Анна се споменава в една кралска грамота от 1075 г.(подписът ѝ стои на тази грамота), след което по-нататъшната съдба на бившата кралица остава неизвестна. Някои историци предполагат, че Анна се е завърнала в родния си Киев, но най-вероятно тя е умряла във Франция.