Анна дьо Ноай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна дьо Ноай
френска поетеса
Laszlo - Anna de Noailles.jpg
Портрет на Анна дьо Ноай от Филип Ласло, 1913 г.
Родена: 15 ноември 1876 г.
Париж, Франция
Починала: 30 април 1933 г.
(на 56 г.)
Париж, Франция
Живял в: Париж

Семейство:
Баща: Григорий Бибеску-Басараб де Бранковяну
Майка: Ралука Музурус
Брак(ове): Матийо дьо Ноай
Деца: Ан-Жул дьо Ноай

Анна, графиня дьо Ноай (на френски: Anna de Noailles, 15 ноември 1876 г. – 30 април 1933 г.), е френска поетеса от румънски произход, притежателка на литературен салон в Париж. Потомка e на Софроний Врачански.

Произход[редактиране | edit source]

Анна е родена на 15 ноември 1876 г. в Париж като принцеса Анна-Елизабета Бибеску-Басараба де Бранковяну. По бащина линия Анна е потомка на известните влашки болярски фамилии Бибеску и Крайовещи. Тя е трета дъщеря на влашкия принц Григорий Бибеску-Басараб де Бранковяну, който е син на влашкия княз Георги Бибеску и Зоя Маврокордато-Басараба. Майката на Анна, гъркинята Ралука (Ракел) Музурус, е известна музикантка, на която полският композитор Игнаци Падеревски посвещава една от творбите си. По майчина линия Анна е потомка на Софроний Врачански, тъй като майка ѝ Ралука (родена през 1839 г.) е внучка на Стефан Богориди от дъщеря му Ана Богориди[1] и Константин Музурус[2] - посланник на Високата порта в Лондон[3] от 1850 г. до 1885 г.[4]

Живот и торчество[редактиране | edit source]

През 1897 г. Анна се омъжва за граф Матийо Фернанд Фредерик Паскал дьо Ноай. Двамата бързо стават част от каймака на парижкото общество. От брака им се ражда един син - граф Ан-Жул дьо Ноай (1900-1979).

За тридесет години творчество Анна дьо Ноай издава десет стихосбирки, три новели и една автобиография. Първата ѝ стихосбирка „Безбройно сърце“ излиза през 1901 г. Поезията ѝ, която се намира в тясна връзка със символизма, я прави изключително популярна. Анна поддържа близки отношения с интелектуалния, литературния и артистичния елит на френската столица, в това число с Марсел Пруст, Франсоа Жам, Колет, Андре Жид, Фредерик Мистрал, Робер дьо Монтескьо, Пол Валери, Жан Кокто, Пиер Лоти, Пол Ервьо и Макс Жакоб.

Анна дьо Ноай става толкова популярна, че портретите ѝ рисуват едни от най-известните художници на епохата. През 1906 г. Огюст Роден пресъздава образа ѝ в скулптура, която може да бъде видяна в Музея „Роден“ в Париж, а завършеният ѝ мраморен бюст е изложен в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Освен слава творчеството на Анна дьо Ноай ѝ носи множество признания и отличия — тя е първата жена — кавалер на Oрдена на почетния легион, както и първата жена — член на Белгийската кралска академия за френски език и литература. През 1921 г. тя получава и голямата награда на Френската академия. Графинята е член и на журито, връчващо наградата Блументал - признание, което между 1919 и 1954 г. се връчва на художници, скулптори, поети, писатели и музиканти.

Анна дьо Ноай умира на 30 април 1933 в Париж и е погребана в гробището „Пер Лашез“[5]

Стихосбирки[редактиране | edit source]

Анна дьо Ноай, 1922
  • Le Cœur innombrable (1901)
  • L'Ombre des jours (1902)
  • La Nouvelle Espérance (1903)
  • Le Visage émerveillé (1904)
  • La Domination (1905)
  • Les Éblouissements (1907)
  • Les Vivants et les Morts (1913)
  • Les Forces éternelles (1920)
  • Les Innocentes, ou La Sagesse des femmes (1923)
  • Poème de l'amour (1924)
  • L'Honneur de souffrir (1927)
  • Exactitudes, Paris (1930)
  • Le Livre de ma vie" (1932)
  • Derniers Vers et Poèmes d'enfance (1934)

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna de NoaillesAnna de Noailles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Габровска, Л. Праправнучка на Софроний станала френска графиня. 23 октомври 2004.//novinar.bg, посетен на 22 септември 2012.
  2. Габровска, Л. Праправнучка на Софроний станала френска графиня. 23 октомври 2004.//novinar.bg, посетен на 22 септември 2012.
  3. Кавалова, Д. Ана Богориди. Bulgarian connection. 10 юни 2011.//dianakolarova.blogspot.com, посетен на 24 септември 2012.
  4. Embassy History and Previous Ambassadors//Embassy of Republic of Turkey in London. Посетен на 24.09.2012.
  5. Габровска, Л. Праправнучка на Софроний станала френска графиня. 23 октомври 2004.//novinar.bg, посетен на 22 септември 2012.