Анод
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анод — (от гръцки ἄνοδος (anodos)- движение нагоре) е положителният полюс на източника на ток (галваничен елемент, електрическа батерия и т.н.) или електродът на прибор, присъединен към положителния полюс на източника на ток. Името му е дадено от Майкъл Фарадей. Потенциалът на анода при работа на източника винаги е по-висок от потенциала на катода.
