Анри Барбюс
| Анри Барбюс | |
| (Henri Barbusse) | |
| френски писател | |
| Роден: | 17 май 1873 г. |
| Аниер сюр Сен, Франция | |
| Починал: | 30 август 1935 г. (на 62 г.) |
| Москва, Русия | |
Анри Барбюс (на френски: Henri Barbusse) е френски романист и журналист. Той става известен със своя антивоенен роман „Огънят“ (Le Feu), издаден през 1916 г. В основата му стоят преживяванията на Барбюс по време на Първата световна война. Книгата показва растящата му омраза към милитаризма. За „Огънят“ Барбюс печели наградата „Гонкур“.
По-късните му произведения като Manifeste aux Intellectuels показват по-ясно заявена революционна позиция. През есента на 1925 г. той създава и лично оглавява "Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави". Освен него в комитета влизат видния френски общественик Жан Вилар и белгийската общественичка Поле Лами. Получила всеобщата подкрепа на прогресивната европейска общественост, анкетната комисия посещава България, Румъния и Югославия и въпреки яростното противодействие на полицията в тия страни вижда със собствените си очи нечуваните страдания на народа. След завръщането си членовете на комисията развиват активна публична дейност в защита на пострадалите от белия терор. Анри Барбюс написва потресаващата документална книга "Палачите", а Жан Вилар публикува книгата "За това което видях в България", наситена с органическа ненавист към българския фашизъм и открита симпатия към българския народ.
