Анри Бекерел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Бекерел
Henri Becquerel.jpg
Роден 15 декември 1852
Париж, Франция
Починал 25 август 1908
Льо Круасик, Франция
Местожителство Франция
Гражданство френско
Националност французин
Професия физик, химик
Работил в Консерваторията за изкуства и занаяти,
Политехническото училище,
Музеят за национална природна история
Алма матер Политехническото училище
Известни студенти Мария Кюри Nobel prize medal.svg
Известен с радиоактивност
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1903)
Анри Бекерел в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Антоан Анри Бекерел (на френски Antoine Henri Becquerel) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика от 1903, откривател на естествената радиоактивност. Дядо му, баща му, и по-късно синът му са физици, което прави общо 4 поколения учени. Завършва политехническото училище в Париж (École Polytechnique), където след това става професор. Научната му дейност се заключава предимно в изследвания в областта на магнитооптиката, фосфоресценцията и радиоактивността.

Откритието на радиоактивността става случайно. Бекерел изучава фосфоресценцията на уранови соли. Според легендата, един ден той поставя върху завитата с черна хартия плака уранил калиев сулфат (уранова сол) и след това я оставя в едно от чекмеджетата в кабинета си и забравя за това. След няколко дни се сеща и решава да прояви платката. На нея с голямо учудване открива неясно изображение. Достига до извода, че урановите соли излъчват спонтанно силно лъчение. Така Анри Бекерел открива естествената радиоактивност.

Френският физик Антоан Анри Бекерел е роден на 15 декември 1852 г. в Париж и е починал на 25 август 1908 г. в Льо Кроази. Бекерел е член на Френската АН, на Френското физично дружество, на Италианската национална АН, на Кралската АН в Берлин, на Американската национална АН, на Кралския институт в Лондон. Дядо му и баща му са известни учени, професори по физика в Музея за естествена история в Париж и членове на Френската АН. От 1872 Бекерел е студент в Политехническото училище в Париж, през 1874 се прехвърля в Училището за мостове и пътища, където учи инженерство, преподава и прави самостоятелни изследвания — от 1875 започва да изучава линейната поляризация на светлината. От 1876 преподава и в Политехническото училище, а през 1877 е назначен в Националното управление на мостовете и пътищата. От 1878 Бекерел е асистент на баща си в Музея за естествена история. През 1882 завършва изследванията си върху линейната поляризация на светлината и продължава работата на баща си върху луминесценцията. Защитава (1888) докторат в Парижкия университет върху абсорбцията на светлината в кристали. През 1892, една година след смъртта на баща му, Бекерел заема неговото професорско място в Музея за естествена история, от 1894 е главен инженер в Националното управление на мостовете и пътищата, а през 1895 поема катедрата по физика в Политехническото училище. През 1895 Вилхелм Рьонтген открива високоенергетично и проникващо лъчение (Х-лъчи, наречени рентгенови). Заинтересован от откритието му, Бекерел решава да провери дали луминесцентни вещества, облъчени със светлина, излъчват рентгенови лъчи. Той поставя фотографска плака, обвита в дебела черна хартия, до луминесцентен материал (ураниева сол) за няколко часа на слънчева светлина. Установява, че плаката е просветлена, т. е. ураниевата сол, облъчена със слънчева светлина, излъчва лъчение, което преминава през черната хартия и въздейства върху плаката. За изненада на Бекерел същото се случва и когато плаката и ураниевата сол са на тъмно. Така стига до извода, че е наблюдавал нов тип проникващо лъчение, излъчвано без външно въздействие върху източника. През следващите няколко месеца Бекерел повтаря експеримента си с други луминесцентни материали и установява, че само ураниевите смеси излъчват спонтанното лъчение, което е открил. Нещо повече, нелуминесцентни ураниеви смеси произвеждат същия ефект, следователно новооткритото лъчение не е свързано с луминесценцията. През май 1896 Бекерел експериментира с чист уран и констатира от 3 до 5 пъти по – интензивно излъчване, отколкото от ураниевата сол. Това мистериозно лъчение, явно свързано е вътрешните свойства на урана, е наречено лъчение на Бекерел. По – нататъшните изследвания на Бекерел и на негови колеги показват, че лъчението не намалява с времето. През 1900 Мария Кюри открива, че вторият също излъчва откритото от Бекерел лъчение и го нарича радиоактивност. През 1903 Бекерел получава половината от Нобеловата награда за физика „за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност". Другата половина от наградата получават Мария Кюри и Пиер Кюри за изучаването на естествената радиоактивност.


Източник: книгата Лауреати на Нобелови награди

Външни препратки[редактиране | edit source]