Анри Валон
| Анри Валон | |
| Роден | 15 юни 1879 Париж Франция |
|---|---|
| Починал: | 1 декември 1962 (на 83 г.) Париж Франция |
| Професия | психолог, учител |
Анри Валон (на френски: Henri Wallon) е френски психолог, невропсихиатър, учител и политик. Бивш възпитаник на Висшето педагогическо училище, специалист по философия (1902), Валон получава докторска степен по медицина (1908) с дисертация върху „Налудността за преследване“ (1909), по филология - с „Буйното дете“ (1925) и основава лаборатория по детска психология, която ръководи в продължение на двадесет и пет години. Веднага след края на Втората световна война подготвя с Пол Ланжвен проект за реформа на образованието, от който черпят идеи следващите реформи. В качеството си на почетен професор в Колеж дьо Франс посвещава своите изследвания най-вече на психологията на детето, чието развитие, казва той, повлияно от биологичното съзряване и социалната среда, не е гладко, а осеяно с „кризи,“ които всеки път водят до реорганизация на психобиологичните структури. Основният му принос е теорията за емоциите. Той разглежда емоциите като физиологически факт, които имат обаче социален аспект, служейки на базисни адаптивни функции.
Съчинения [редактиране]
- "Произход на характера у детето" (1934)
- "Психологическата еволюция на детето" (1941)
- "От действието до мисленето" (1942)
- "Произход на мисленето у детето" (1945).
Източници [редактиране]
- Енциклопедия Психология, ре. Реймънд Корсини, Наука и изкуство, 1998
Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.
Вижте също [редактиране]
| В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |