Анри Валон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Валон
Роден 15 юни 1879
Париж Франция
Починал 1 декември 1962 (на 83 г.)
Париж Франция
Професия психолог, учител

Анри Валон (на френски: Henri Wallon) е френски психолог, невропсихиатър, учител и политик. Бивш възпитаник на Висшето педагогическо училище, специалист по философия (1902), Валон получава докторска степен по медицина (1908) с дисертация върху „Налудността за преследване“ (1909), по филология - с „Буйното дете“ (1925) и основава лаборатория по детска психология, която ръководи в продължение на двадесет и пет години. Веднага след края на Втората световна война подготвя с Пол Ланжвен проект за реформа на образованието, от който черпят идеи следващите реформи. В качеството си на почетен професор в Колеж дьо Франс посвещава своите изследвания най-вече на психологията на детето, чието развитие, казва той, повлияно от биологичното съзряване и социалната среда, не е гладко, а осеяно с „кризи,“ които всеки път водят до реорганизация на психобиологичните структури. Основният му принос е теорията за емоциите. Той разглежда емоциите като физиологически факт, които имат обаче социален аспект, служейки на базисни адаптивни функции.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Произход на характера у детето" (1934)
  • "Психологическата еволюция на детето" (1941)
  • "От действието до мисленето" (1942)
  • "Произход на мисленето у детето" (1945).

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Психология, ре. Реймънд Корсини, Наука и изкуство, 1998

Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.