Анри Еленбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Еленбергер
щвейцарски психиатър
Роден 6 ноември 1905
Наноло, Родезия
Починал 1 май 1993 (на 87 г.)
Монреал, Канада

Анри Фредерик Еленбергер (на френски: Henri Frédéric Ellenberger) е канадски и швейцарски психиатър, историк на медицината и криминолог, понякога смятан за основния историограф на психиатрията.[1]

Еленбергер е роден в Родезия от френски родители. Студент е на професор Анри Барук. Получава доктората си през 1924 г. и става управител на психиатричните услуги в клиниката Менингер в САЩ, а по-късно професор по криминология в Université de Montréal, Канада. Еленбергер не е психоаналитик, но преминава обучителна анализа с Оскар Пфистер между 1949 и 1952 г.

Еленбергер е главно запомнен с енциклопедичното си изследване на историята на динамичната психиатрия, озаглавено "Откриване на несъзнаваното", публикувано през 1970 г. Тази повече от 900 странична работа проследява произхода на психоанализата и психиатрията обратно до нейното начало в 18 век и опитите да се излекувна болест чрез екзорсизъм, както е практикувано от католическият свещеник Йохан Гаснер, и от него през пионерите на хипнотизма Франц Месмер и Маркиз дьо Пюсегур до невролога на 19 век Жан Шарко и гигантите на 20 век, психоанализата, Пиер Жане, Зигмунд Фройд, Алфред Адлер и Карл Юнг.

Публикации[редактиране | edit source]

Българско издание

  • Откриване на несъзнаваното: История и развитие на динамичната психиатрия, Изд. "Леге Артис", 2006, ISBN-10: 954-9933-66-0, ISBN-13: 978-954-9933-66-6
  • The Discovery of the Unconscious: The History and Evolution of Dynamic Psychiatry. New York: Basic Books. Hardcover edition: 1970, ISBN 0465016723. Paperback edition: 1981, ISBN 0-465-01673-1. The complete text is available online from Questia.

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]