Анри Матис

Анри Матис
френски художник
Рожденно име	Анри-Емил-Беноа Матис
Роден	31 декември 1869(1869-12-31) Като Камбрези, Франция
Умира	3 ноември 1954 (на 84 г.) Ница, Франция
Националност	французин
Стил	рисуване, скулптура, печатна графика, колаж
Обучение	Вилиам Адолф Бугро, Гюстав Моро Академия „Жюлиан“
Направление	Фовизъм, Модернизъм, Импресионизъм
Патрон	Гертруд Стайн, Ета Коун, Кларибел Коун, Майкъл и Сара Стайн, Албърт Барнс
Повлиян от	Джон Питър Ръсел, Пол Сезан, Пол Гоген, Винсент ван Гог, Пол Синяк
Повлиял	Ханс Хофман, Дейвид Хокни, Том Уеселман

Анри-Емил-Беноа Матис (на френски: Henri-Émile-Benoît Matisse) е френски художник и скулптор, известен с умелото използване на цветовете и с флуидния и оригинален рисунък.

Наред с Пабло Пикасо и Марсел Дюшан, Матис обикновено е приеман за един от тримата художници, довели до революционните промени в пластичното изкуство в началото на 20-ти век, които водят до значимо развитие в художественото изкуство и скулптурата. Макар първоначално да е определян като „див“, през 20-те години той все повече се превръща в основния защитник на класическата традиция във френската живопис. Майсторството на езика му на изразяване, проявяван в продължение на повече от половин век, донася на Матис признанието като водеща фигура на модерното изкуство.

Биография

Ранни години

Анри Матис е роден на 31 декември 1869г в Като Камбрези, Северна Франция и е първият син на проспериращ търговец на зърно. Прекарва детството си в Боен ан Вермандоа. От 1882 до 1887 година учи в Сен Кантен, след което в продължение на година следва право в Париж. След като получава начална юридическа квалификация, той се завръща в Като Камбрези и работи като чиновник в съда.

Матис започва да рисува през 1889 година, когато, докато се възстановява след апендицитна криза, майка му донася пособия за рисуване. Според собствените му думи, тогава той открива „някакъв рай“ и решава да стане художник за голямо разочарование на баща му.

Начало на творческа дейност

През 1891 година Анри Матис заминава за Париж, за да учи изобразително изкуство. Той постъпва в частното училище Академия „Жюлиан“, където негови преподаватели са Уилям-Адолф Бугеро и Гюстав Моро. Първоначално той рисува натюрморти и пейзажи в традиционен стил и развива добри умения в тази област. Повлиян е от работите на класически майстори, като Жан-Батист-Симеон Шарден, Никола Пусен и Антоан Вато, но и от съвременни автори, като Едуар Мане, както и от традиционното японско изобразително изкуство. Шарден е сред художниците, от които Матис най-силно се възхищава, и докато учи в Академия „Жюлиан“, той прави копия на четири негови картини. По това време той живее с модела Каролин Жобло, от която има една дъщеря, Маргьорит, родена през 1894 година.

През 1896 и 1897 година Матис посещава художника Джон Питър Ръсел на остров Бел Ил в Бретан. При него той се запознава с импресионизма и работите на Винсент ван Гог, който по това време е напълно неизвестен, но е приятел на Ръсел. В резултат на тези контакти стилът на Матис се променя изцяло и самият той по-късно казва: „Ръсел беше моят учител и Ръсел ми обясни теорията на цветовете“. През 1896 година Матис излага пет свои картини в салона на Националното дружество за изящни изкуства, като две от тях са купени от правителството.

През 1898 година Анри Матис се жени за Амели Ноели Парер. Двамата отглеждат първата му дъщеря Маргьорит (родена през 1894г, по време на брака му с модела Каролин Жобло) и имат двама сина — Жан (р. 1899) и Пиер (р. 1900). Маргьорит и Амели често служат за модели на Матис.

През 1898 година, по съвет на художника Камий Писаро, Матис отива в Лондон, за да се запознае с картините на Джоузеф Търнър, а след това пътува до Корсика. След връщането си в Париж през февруари 1899 година той работи с Албер Марке и се запознава с Андре Дьорен, Жан Пюи и Жюл Фландрен. Матис е погълнат от работата на другите художници и затъва в дългове, купувайки картини на художници, от които се възхищава. Сред произведенията в дома му е гипсов бюст от Огюст Роден, картини от Пол Гоген, Винсент ван Гог, Пол Сезан. Чувството за живописна структура и колорит на Сезан се превръща в основно вдъхновение за Матис.

В много от картините на Анри Матис от 1898–1901 година е използвана техниката на дивизионизма, която той започва да прилага, след като прочита есето на Пол Синяк „От Йожен Дьолакроа до неоимпресионизма“. Към 1899 година започва да се занимава и със скулптура с копие на работа на Антоан-Луи Бари. Картините му от 1902–1903 година, период на материални затруднения, са относително мрачни и показват засилено внимание към формата. По това време той се концентрира и върху скулптурата, работейки главно с глина и завършвайки през 1903 година „Робът“.

Фовизъм

Основна статия: Фовизъм

Анри Матис, 13 май 1913.

Фовизмът като стил се заражда около 1900 г. и продължава и след 1910 г. Движението изнася само три изложби в периода 1904 — 1908. Водещи фигури са Матис и Андре Дерен. Първата самостоятелна изложба на Матис е в галерията на Амброаз Волар през 1904г, но не постига особен успех. Склонността му да използва светли и експресивни цветове става още по-явна след лятото на 1904г, което прекарва рисувайки в Сен Тропе заедно с неоимпресионистите Синяк и Анри-Едмонд Крос. През тази година той рисува най-значимата си импресионистична творба, „Лукс, спокойствие и удоволствие“. През 1905г, отново пътува на юг, за да работи в Колиур, заедно с Андре Дерен. Творбите му от този период се характеризират с плоски форми и контролирани линии, както и с използването на техники от поантилизма, но вече по не толкова строг начин.

През 1905г, Матис и група художници, известни като „Дивите“ излагат свои творби по време на Есенния салон. Картините изразяват емоция с диви, често несъвместими цветове, без да се съобразяват с естествения цвят на предмета. Матис излага „Отворен прозорец“ и „Жена с шапка“. Критикът Луи Воксел описва картината с фразата „Донатело сред дивите зверове“, имайки предвид ренесансовите скулптури, които се намирали в същата стая. Коментарът му е публикуван в парижки ежедневник и е последван от други такива — „Кофа боя е запратена в лицето на публиката“. Но има и благоприятно влияние, защото именно „Жена с шапка“ е закупена от Гертруд и Лео Стайн. Това оказва изключително ободряващо въздействие върху Матис.

Матис е признат за лидер на дивите, заедно с Андре Дерен; двамата са приятели и съперници, всеки със свои поддръжници. Сред членовете на движението са Жорж Брак, Раул Дюфи и Морис дьо Вламанк. Символиста Гюстав Моро е духовният учител на движението; като професор в Школата за изящни изкуства той подтиква студентите си да мислят извън границите на формалността и да последват виденията си.

През 1907г, Гийом Аполинер казва в своя статия за Матис: „Тук не сме изправени пред екстравагантно или екстремно начинание. Матис е напълно разумен.“ Но картините на Матис от този период предизвикват и яростна критика и му е трудно да изхранва семейството си. През 1913г, подобие на неговата „Синьо голо тяло“ (1907) е изгорена по време на изложба в Чикаго.

Упадъкът на Фовизма след 1906г, не попречва на възхода на Матис; много от най-добрите му творби са създадени в периода 1906-17г, когато той е активна фигура на събиранията на творци в Монпарнас, въпреки че не пасвал точно на мястото, заради консервативния си външен вид и буржоазните си работни навици. Матис продължава да събира нови впечатления: пътува до Алжир през 1906г и изучава африканското изкуство и Примитивизма; след като посещава богата изложба на ислямско изкуство в Мюнхен през 1910г, той прекарва два месеца в Испания в изучаване на мавританското изкуство. Посещава Мароко през 1912г и втори път през следващата година и докато рисува в Танжер прави няколко нови промени в творбите си, най-значима от които е употребата на черния цвят. Всичко това се проявява в наситени и немоделирани цветове, пример за които е „Червеното ателие“ (1911).

Матис поддържа дълготрайна връзка с руския колекционер Сергей Щукин. Той рисува една от основните си картини „Танцът“ специално за Щукин, която е част от поръчката на две картини от Щукин (втората картина е „Музика“, 1910).

Гертруд Стайн, Академия Матис и сестрите Коун

Около април 1906г, Матис се запознава с Пабло Пикасо, който е 12 години по-млад от него. Двамата стават дългогодишни приятели, както и съперници и често са сравнявани; ключова разлика между двамата е това, че Матис рисува природата, а Пикасо е предразположен към творбите на въображението. И двамата рисуват най-често жени и натюрморти, но Матис е по-склонен да поставя фигурите си в пълни, завършени интериори. Матис и Пикасо се запознават в парижки салон от Гертруд Стайн и Алис Токлас. През първото десетилетие на 20-ти век Гертруд, братята ѝ Лео, Майкъл и жената на Майкъл, Сара са сред големите колекционери и патрони на Матис. Освен тях, приятелките на Гертруд Кларибел и Ета Коун стават важни патрони на Матис и Пикасо и колекционират стотици от картините им. Колекцията на сестрите Коун в момента е в Балтиморския музей на изкуствата. Постепенно се оформя артистичен кръг, който се събира на ул. Фльор 27 и който включва освен горепосочените и Фернанд Оливер, Жордж Брак, Андре Дерен, поетите Макс Жакоб, Гийом Аполинер, Мари Лоренсин и Анри Русо.

Именно те организират и финансират Академия Матис в Париж — частно и некомерсиално училище, в което Матис напътства млади творци. Академията съществува в периода 1907 — 1911 г. Ханс Пурман и Сара Стейн са сред най-изявените му ученици.

След Първата световна война

От 1917 до края на живота си Матис живее в Симие, днес част от град Ница, на Френската Ривиера. В творбите му започват да забелязват спокойствие и мекота в подхода му. Това „завръщане към реда“ е присъщо на много творци от годините след Първата световна война и може да се сравни с неокласицизма на Пикасо и Стравински и завръщането към традиционализма на Дерен. За този период са характерни ориенталните му одалиски; въпреки че тези творби са популярни, някои от критиците ги намират за повърхностни и изкуствени.

В края на 20-те години Матис за пореден път започва активно сътрудничество с други творци. Той работи не само с французи, холандци, германци и испанци, но и с няколко американци и американски емигранти.

След 1930 г., в творбите му се появяват нов тласък и смело опростяване. Американският колекционер Албърт Барнс го убеждава да създаде голяма фреска за Фондация Барнс, „Танцът II“, която е завършена през 1932 г. Фондацията притежава няколко дузини други произведения на Матис.

Матис и съпругата му се разделят през 1939 г. През 1941 г., той претърпява операция от рак на дебелото черво, след която започва да използва инвалидна количка. С помощта на асистенти създава колажи, често в голям мащаб. Поредицата му „Синьо голо тяло“ е добър пример за тази техника, наречена „рисуване с ножици“; това показва способността му да приспособява окото си към цвета и геометрията на нова ниво на пълна простота, но с игрива и възхитителна сила.

Матис, който е аполитичен, е шокиран, когато научава, че дъщеря му Маргьорит, която участва активно във френската Съпротива през Втората световна война, е измъчвана (почти до смърт) в затвора в Рен и е изпратена в концентрационният лагер Равенсбрюк. (Маргьорит се спасява като бяга от лагера като бяга с влак, който е спрян по време на бомбардировка на Съюзниците; тя живее в горите, докато е спасена от членове на Съпротивата). Неговият ученик, Рудолф Леви е убит в Аушвиц през 1944 г.

През 1947 г., Матис издава „Джаз“ — книга в ограничен тираж, съдържаща цветни колажи, придружени с афоризми. През 40-те години той работи с графици и създава черно-бели илюстрации за няколко книги и няколкостотин литографий в студио Морло в Париж.

Последни години и наследство

През 1951г, Матис завършва четиригодишния проект по интериора, стъклописите и декорациите в Шапел дю Росер дьо Венс, често наричана Църквата на Матис. Този проект е резултат от близкото приятелство между Матис и сестра Жак-Мари. Той я наема за сестра и модел през 1941г, преди тя да стане доминиканска монахиня и те се срещат отново във Венс и започват съвместната си работа, която е описана в книгата ѝ „Анри Матис: Църквата във Венс“ (1992), както и в документалния филм „Модел за Матис“ (2003).

През 1952 Матис основава музей в родния си град, посветен на работата си, който в момента е третият музей с най-богата колекция от негови творби във Франция.

Според Дейвид Рокфелер, последната творба на Матис е дизайна на стъклописът в Юнионистката църква на Покантико Хилс, близо до имението Рокфелер, в северната част на Ню Йорк. Рокфелер пие: „Това бе последното му творение; макетът бе закачен на стената в спалнята му, когато почина през ноември 1954“. Стъклописа е завършен през 1956 г.

Матис почива от инфаркт през 1954г, на 84-годишна възраст. Погребан е в гробището на манастира Нотрдам дьо Симие, близо до Ница.

Гробът на Анри Матис и жена му в гробището на манастира Нотрдам дьо Симие.

Първата картина на Матис, закупена за обществена колекция е „Спокоен живот с Геранимус“ (1910), изложена в Модерна пинакотека. „Цъфнали сливи“ (1948) е закупена на 8 септември 2005г, за Музея на модерното изкуство от Хенри Кравис за приблизителната сума от 25 милиона щатски долара. До онзи момент, тя не е била излагана за публика от 1970 г. През 2002 г., скулптурата „Легнал гол мъж“ е продадена за 9,2 милиона щатски долара, което е най-високата цена за скулптора на Матис.

Маргьорит, дъщерята на Матис, често помага на учениците му, като им дава разяснения и съвети относно начина на работа на баща ѝ. Тя умира през 1982г, докато съставя каталог на творбите на баща си.

Синът на Матис, Пиер Матис (1900 — 1989) открива важна галерия за модерно изкуство в Ню Йорк през 30-те години. Галерията Пиер Матис, която съществува в периода 1931 — 1989г, излага много европейски и няколко американски и канадски творци, често за първи път. Той излага Хуан Миро, Марк Шагал, Алберто Джакомети, Жан Дюбюфе, Андре Дерен, Ив Танги, Льо Корбюзие, Пол Делво, Уилфредо Лам, Жан-Пол Риопел, Балтус, Леонора Карингтън, Зао Ву Ки, Сам Франсис, скулпторите Теодор Рожак, Реймонд Масон и Рег Бътлър и някои други големи творци, включително и творби на баща си.

Внукът на Анри Матис, Пол Матис, е художник и изобретател, а внучката му, Софи Матис, е художник от 2010 г.

Източници

Цитирани източници

• ((en)) Leymarie, Jean и др. Henri Matisse. UCLA Art Council, 1966.

Външни препратки

• Музеят Матис в Ница
• Анри Матис в Музея на модерното изкуство
• Матис на artst.org
• Анри Матис в Olga's Gallery
• Архив
• Общество за правата на художниците Матис
• Танцът (I)
• Колекцията на Коун, Балтиморски музей
• Снимки на Матис във Ванс
• Галерия с картини на Матис
• Анри Матис: Живот и творчество 500 изображения с висока резолюция
• Hillary Spurling, Пижамите на Матис, статия
• Матис и Роден
• Матис в Датската национална галерия
• Къпещи се в реката — интерактивно слайдшоу
• Матис-Пикасо
• Matisse: Radical Invention NPR, audio
• Танцът II. 1932.
• Колекцията Морозов-Щукин
• Голотата при Матис
• Union List of Artist Names, Getty Vocabularies. Пълни записи на Анри Матис, Лос Анджелис, Калифорния.
• Gelett Burgess, Дивите мъже на Париж, Матис, Пикасо и Дивите 1910

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Henri Matisse“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.