Анри Матис
|
||||||||
Анри-Емил-Беноа Матис (на френски: Henri-Émile-Benoît Matisse) е френски художник и скулптор, известен с умелото използване на цветовете и с флуидния и оригинален рисунък.
Наред с Пабло Пикасо и Марсел Дюшан, Матис обикновено е приеман за един от тримата художници, довели до революционните промени в изобразителното изкуство в началото на 20 век.[1][2][3][4] Макар първоначално да е определян като „див“, през 20-те години той все повече се превръща в основния защитник на класическата традиция във френската живопис.[5] Майсторството на неговия експресивен език, демонстрирано в продължила повече от половин столетие творческа дейност, донася на Матис признанието като водеща фигура на модерното изкуство.[6]
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Анри Матис е роден на 31 декември 1869 година в Като Камбрези, Северна Франция, като първия син в семейство от средната класа. Прекарва детството си в Боен ан Вермандоа, където родителите му притежават предприятие, търгуващо с цветя. От 1882 до 1887 година учи в Сен Кантен, след което в продължение на година следва право в Париж. След като получава начална юридическа квалификация, той се завръща в Като Камбрези и работи като чиновник в съда.
Матис започва да рисува през 1889 година, когато, докато се възстановява след апендицитна криза, майка му му донася пособия за рисуване. Според собствените му думи, тогава той открива „някакъв рай“[7] и решава да стане художник за голямо разочарование на баща му.[8]
[редактиране] Начало на творческа дейност
През 1891 година Анри Матис заминава за Париж, за да учи изобразително изкуство. Той постъпва в частното училище Академия „Жюлиан“, където негови преподаватели са Уилям-Адолф Бугеро и Гюстав Моро. Първоначално той рисува натюрморти и пейзажи в традиционен стил и развива добри умения в тази област. Повлиян е от работите на класически майстори, като Жан-Батист-Симеон Шарден, Никола Пусен и Антоан Вато, но и от съвременни автори, като Едуар Мане, както и от традиционното японско изобразително изкуство. Шарден е сред художниците, от които Матис най-силно се възхищава, и докато учи в Академия „Жюлиан“, той прави копия на четири негови картини.[9] По това време той живее с модела Каролин Жобло, от която има една дъщеря, Маргьорит, родена през 1894 година.
През 1896 и 1897 година Матис посещава художника Джон Питър Ръсел на остров Бел Ил в Бретан. При него той се запознава с импресионизма и работите на Винсент ван Гог, който по това време е напълно неизвестен, но е приятел на Ръсел. В резултат на тези контакти стилът на Матис се променя изцяло и самият той по-късно казва: „Ръсел беше моят учител и Ръсел ми обясни теорията на цветовете“.[8] През 1896 година Матис излага пет свои картини в салона на Националното дружество за изящни изкуства, като две от тях са купени от правителството.
През 1898 година Анри Матис се жени за Амели Ноели Парер. Двамата отглеждат първата му дъщеря Маргьорит и имат двама сина - Жан (роден през 1899) и Пиер (роден през 1900). Маргьорит и Амели често служат за модели на Матис.[10]
През 1898 година, по съвет на художника Камий Писаро, Матис отива в Лондон, за да се запознае с картините на Джоузеф Търнър, а след това пътува до Корсика. След връщането си в Париж през февруари 1899 година той работи с Албер Марке и се запознава с Андре Дьорен, Жан Пюи и Жюл Фландрен.[11][12] Матис е погълнат от работата на другите художници и затъва в дългове, купувайки картини на художници, от които се възхищава. Сред произведенията в дома му е гипсов бюст от Огюст Роден, картини от Пол Гоген, Винсент ван Гог, Пол Сезан. Чувството за живописна структура и колорит на Сезан се превръща в основно вдъхновение за Матис.[11]
В много от картините на Анри Матис от 1898-1901 година е използвана техниката на дивизионизма, която той започва да прилага, след като прочита есето на Пол Синяк „От Йожен Дьолакроа до неоимпресионизма“. Към 1899 година започва да се занимава и със скулптура с копие на работа на Антоан-Луи Бари. Картините му от 1902-1903 година, период на материални затруднения, са относително мрачни и показват засилено внимание към формата. По това време той се концентрира и върху скулптурата, работейки главно с глина и завършвайки през 1903 година „Робът“.[13]
[редактиране] Фовизъм
През следващите няколко години все повече се сближава с авангардните течения във френското изкуство, най-вече поантилизма. Анри Матис прекарва лятото на 1905 в Колиур, заедно с Андре Дерен, и става един от основоположниците и най-изявен представител на течението фовизъм. Новият стил му донася широка популярност в Европа и Съединените щати, което подобрява материалното му положение. Той продължава да бъде смятан за един от водещите френски художници и след като модата на фовизма отминава след няколко години.
[редактиране] След Първата световна война
От 1917 до края на живота си Матис живее в Симие, днес част от град Ница, на Френската Ривиера.
[редактиране] Последни години
През 1941 се установява, че е болен от рак, и след извършената операция трябва да използва инвалидна количка. Въпреки това той продължава да работи, като за този период са характерни колажите му от изрязана хартия.
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) Tate Modern: Matisse Picasso. // Tate.org.uk. Посетен на 2010-02-13.
- ↑ ((en)) Searle, Adrian. A momentous, tremendous exhibition. // guardian.co.uk. The Guardian, 2002. Посетен на 2010-02-13.
- ↑ ((en)) Trachtman, Paul. Matisse & Picasso. // Smithsonianmag.com, 2003. Посетен на 2010-02-13.
- ↑ ((en)) Duchamp's urinal tops art survey. // news.bbc.co.uk, 1 December 2004. Посетен на 2010-12-10.
- ↑ ((en)) Wattenmaker, Richard J и др. Great French Paintings from the Barnes Foundation. New York, Alfred A. Knopf, 1993. ISBN 0-679-40963-7. с. 272.
- ↑ ((en)) Henri Matisse (1869–1954). // metmuseum.org. The Metropolitan Museum of Art, 2011. Посетен на 2011-11-23.
- ↑ Leymarie 1966, с. 9.
- ↑ а б ((en)) The Unknown Matisse.... // abc.net.au. ABC, 2007. Посетен на 2011-11-23.
- ↑ ((en)) Spurling, Hilary. The Unknown Matisse: A Life of Henri Matisse : The Early Years, 1869-1908. University of California Press, 2001. ISBN 9780520222038. с. 86.
- ↑ ((en)) Matisse, Marguerite. // androom.home.xs4all.nl. Androom, 2010. Посетен на 2011-11-23.
- ↑ а б Leymarie 1966, с. 10.
- ↑ ((en)) Simpson, Juliet и др. Jules Flandrin, 1871-1947: the other fin de siècle. Ashmolean Museum, 2001. ISBN 9781854441430. с. 23.
- ↑ Leymarie 1966, с. 19-20.
- Цитирани източници
- ((en)) Leymarie, Jean и др. Henri Matisse. UCLA Art Council, 1966.
[редактиране] Външни препратки
- Музеят Матис в Ница
- Анри Матис в Музея на модерното изкуство
- Матис на artst.org
- Анри Матис в Olga's Gallery
