Анри дьо Сен-Симон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон
Claude Henri de Saint-Simon.jpg
философ
Роден 17 октомври 1760
Париж, Франция
Починал 19 май 1825
Париж, Франция
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Френски мислител, основател на школата на утопичния социализъм (т.нар. сенсимонизъм)
Основни интереси Политическа икономия, политически либерализъм, организация на работа
Основни идеи сенсимонизъм


Анри дьо Сен-Симон в Общомедия

Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон е роден на 17 октомври 1760 година в град Париж. Определят го като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм.

Главен обект на неговите изследвания става производителят, индустриал. С термина "индустриал" Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират. За него индустриализмът може да се определи като обществено-историческа необходимост. Трябва напълно да се разгърнат силите на науката и развитието на производството. Той запазва частната собственост, стига да бъде ограничена и отменя привилегиите по рождение. Сен-Симон защитава трудовия народ, като го определя като най-страдащата класа.

Животът му е бил изпълнен с обрати и противоречия, поради което някои негови изследователи смятат,че той е изживял „четири живота“:

  • живота на аристократа
  • живота на интелектуалеца и санкюлота
  • живота на мислителя
  • посмъртния живот на Сен-Симон

Приемущества, недостатъци и управление на новия индустриален строй:

1. Приемущества:

  • Производство на необходими и полезни вещи за благосъстоянието на всички хора.
  • Разпределението на обществото е според труда, а собствениците на капитала получават полагащата им се печалба
  • Ликвидиране на потисничеството и експлоатацията.
  • Подобряване на живота на работническата класа.

2. Недостатъци:

  • Сен-Симон критикува промишлениците, за това че пренебрегват своето превъзходство като класа като *се стремят да преминат в класата на аристократите.
  • Банкерите дават кредити на правителствата като по този начин се удължава времето на подчинение на промишлената класа.

Основна цел на неговите изследвания: най-пълно подобряване на материалното и физическото съществуване на най-многобройната и най-бедната класа.

Сен-Симон умира на 19 май 1825 година.

Творби[редактиране | edit source]

По-известни негови произведения:

  • „Писма на един гражданин на Женева до неговите съвременници“
  • „Бегъл поглед върху политическата история на индустрията“
  • „Промишлената система“
  • „Катехизис на промишлениците“
  • „За общественото устройство“
  • „Новото християнство“

Източници[редактиране | edit source]

Янков, Георги. „Политологичната мисъл от древността до наши дни“, трето издание, УИ „Стопанство“, София, 2006, стр.155 - 162.