Анри дьо Сен-Симон

Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон философ Роден: 17 октомври 1760 Париж, Франция Починал: 19 май 1825 Париж, Франция Философия Регион: Западна философия Епоха: Съвременна философия Школа: Френски мислител, основател на школата на утопичния социализъм (т.нар. сенсимонизъм) Основни интереси: Политическа икономия, политически либерализъм, организация на работа Основни идеи: сенсимонизъм Повлиян от: Жан Лерон д'Аламбер, Бенджамин Франклин, Огюстен Тиери Повлиял на: Огюст Конт, Бартелеми Анфантен, Шарл Фурие, Пиер-Жозеф Прудон, Луи Блан, Карл Маркс, Леон Халеви, Габриел Ламе, Беноа Пол Емил Клапейрон, Фрер Перейр, Южен Флаша, Стефан Мони

Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон е роден на 17 октомври 1760 година в град Париж. Определят го като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм.

Главен обект на неговите изследвания става производителят, индустриал. С термина "индустриал" Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират. За него индустриализмът може да се определи като обществено-историческа необходимост. Трябва напълно да се разгърнат силите на науката и развитието на производството. Той запазва частната собственост, стига да бъде ограничена и отменя привилегиите по рождение. Сен-Симон защитава трудовия народ, като го определя като най-страдащата класа.

Животът му е бил изпълнен с обрати и противоречия, поради което някои негови изследователи смятат,че той е изживял „четири живота“:

• живота на аристократа
• живота на интелектуалеца и санкюлота
• живота на мислителя
• посмъртния живот на Сен-Симон

Приемущества, недостатъци и управление на новия индустриален строй:

1. Приемущества:

• Производство на необходими и полезни вещи за благосъстоянието на всички хора.
• Разпределението на обществото е според труда, а собствениците на капитала получават полагащата им се печалба
• Ликвидиране на потисничеството и експлоатацията.
• Подобряване на живота на работническата класа.

2. Недостатъци:

• Сен-Симон критикува промишлениците, за това че пренебрегват своето превъзходство като класа като *се стремят да преминат в класата на аристократите.
• Банкерите дават кредити на правителствата като по този начин се удължава времето на подчинение на промишлената класа.

Основна цел на неговите изследвания: най-пълно подобряване на материалното и физическото съществуване на най-многобройната и най-бедната класа.

Сен-Симон умира на 19 май 1825 година.

Творби

По-известни негови произведения:

• „Писма на един гражданин на Женева до неговите съвременници“
• „Бегъл поглед върху политическата история на индустрията“
• „Промишлената система“
• „Катехизис на промишлениците“
• „За общественото устройство“
• „Новото християнство“

Източници

Янков, Георги. „Политологичната мисъл от древността до наши дни“, трето издание, УИ „Стопанство“, София, 2006, стр.155 - 162.