Анса
Анса или Анза или Ансия (на латински: Ansa, Ansia) е съпруга на Дезидериус, крал на лангобардите (757 до 774) и херцог на Тоскана.
Произлиза от Бреша, както и Дезидериус. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидериус и основава много манастири (Sv. Mishele и Sv. Pietro в Бреша). Лангобарският исторически писател Павел Дякон я описва като „coniunx pulcherrima“ - „най-красивата съпруга“. [1]
През 774 година Павия е превзета от франките, а Анса и Дезидериус са заточени във франкското кралство, където остават до края на живота си[2]- в манастира в Корби (Corbie). Синът им Аделчис се предава с фамилията си на Карл Велики във Верона, но впоследствие успява да избяга във Византия.
Лангобардското кралство преминава към Карл Велики, който се коронова в Павия. За последен път се пише за Дезидериус през 786 г., годината на неговата смърт и на тази на съпругата му са неизвестни.
Анса и Дезидериус имат шест деца:
- Анзелперга, игуменка на Св. Салваторе в Бреша
- Аделперга, омъжена с Аричис II, херцог на Беневенто
- Луитперга (или Лиутпирк), омъжена за Тасило III херцог на Бавария
- Дезидерата (или Герперга), омъжена за Карл Велики
- Герперга, съпруга на Карломан I
- Аделчис, бяга във Византия, 788 г. не успява да вземе трона; византийските му трупи, дошли в Калабрия, са победени от Гримоалд III, херцога на Беневенто.
Алесандро Манцони пише през 1822 г. "Трагедията Аделчи" (ит.: Adelgis).
Източници [редактиране]
- ↑ Павел Дякон, Chronicon Novaliciense III.1, MGH SS VII, s. 98.
- ↑ PND: 137807252 ; Annales Laurissenses Maiores, MGH SS VI, 774, og Annales Sangallenses Maiores, MGH, SS 1, ss. 73-85.
Литература [редактиране]
- Ghisalberti, Alberto M. Dizionario Biografico degli Italiani: III Ammirato – Arcoleo. Rome
- Jörg Jarnut, Storia dei Longobardi, Torino, Einaudi, 2002. ISBN 8846440854
- Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 8872734843
