Антиглобализъм
Антиглобализъм е движение срещу глобализацията и доктрината на новия световен ред. Известно е още като движение за социална справедливост[1], алтерглобализъм[2] и други.
Съдържание |
[редактиране] История
Антиглобализмът възниква през 1990-те. Идеологическите предшественици на антиглобалистите са „новите леви“ от 1960-те и 1970-те години. Акцията на субкоманданте инсурхенте (последното означава бунтовник) Маркос през 1994 г. в Мексико е насочена срещу транснационалните компании. Той организира поход през 2001 година в който участват Оливър Стоун, Габриел Гарсия Маркес и депутати на Европарламента. Това е може би стартовата точка. През 1998 година във Франция е създадена организация, която иска да облага с данък финансовите трансакции. За първата голяма проява на протест на антиглобалистите се счита знаменитата „битка в Сиатъл“ през декември 1999 година. Масовата акция е свързана с провеждащата се конференция на СТО в града и е насочена против политиката на икономическа глобализация. Други такива прояви са антиглобалисткият карнавал в Монпелие и събитията в Генуа през 2001 г., последвани от Ница, Гьотеборг, Прага и други.
[редактиране] Същност
Често терминът антиглобализъм се свързва с антиамериканизъм. Антиглобалистите имат както леви, така и десни корени.[3]
Антиглобалистите са против господството и надмощието на МВФ, СТО, Световната банка, Г-8, НАТО, ЕС и големите многонационални световни финансови и търговски корпорации, които управляват света чрез непрозрачни, неетични и безотговорни способи и методи.
[редактиране] Състав
В редиците на антиглобалистите влизат: марксисти, пацифисти, защитници на животните, анархисти, идеалисти, радикалните зелени, изолационисти, представители на сексуалните малцинства, профсъюзни организации, феминисти, екологични, студентски и антивоенни движения, борци за правата на човека, националисти, безработни, хипита, и крайно леви и крайно десни интелектуалци.[4] През 2003 г. в света съществуват над 2500 антиглобалистки организации.
[редактиране] Основни тези
Съвременният модел на глобализацията покровителства световния капитал и води до:
- Растящ разрив в доходите, потреблението, здравето и образованието в страните от първия и третия свят, както и самите страни от първия свят;
- Неприемливи до недопустими условия на труд на нискоквалифицираните работници в транснационалните компании;
- Преобладаване на масова поп култура, задушаване на свободното творчество и таланта, стандартизация на ума;
- Потребителско и хищническо отношение към природата, извозване и хвърляне на отпадъци в страните от третия свят, опит за пренебрегване на екологическите проблеми;
- Водеща роля на идеологията на неолиберализма в света, капиталът се превръща в единствената движеща сила в света;
[редактиране] Източници
- ↑ The Global Justice Movement: Cross-national And Transnational Perspectives. New York, Paradigm, 2006. ISBN 978-1-59451-305-3.
- ↑ Juris, Jeffrey S.. Networking Futures: The Movements against Corporate Globalization. Durham, Duke University Press, 2008. ISBN 978-0-8223-4269-4. с. 2.
- ↑ Има ли пресечни точки между така наречените „десни” и „леви” антиглобалистки движения?
- ↑ Антиглобалистко движение
[редактиране] Външни препратки
- Антиглобализъм и антиамериканизъм
- ((ru)) Антиглобализъм
- ((ru)) Новата глобална съпротива
- ((en)) The New York Inquirer, блог за международни новини и глобализация
