Антигон II Гонат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антигон II Гонат
цар на Древна Македония
Антигон II Гонат 

Монета на Антигон II Гонат
Роден: 319 пр.н.е.
Гона, Тесалия
Починал: 239 пр.н.е.

Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς, Antigonus II Gonatas; * 319 пр.н.е.; † 239 пр.н.е.) е цар на Древна Македония от династията на Антигонидите от 283 пр.н.е. до 239 пр.н.е.. Син на Деметрий I Полиоркет и внук на Антигон I Монофталм. Майка му Фила е дъщеря на диадох Антипатър.

Роден е в Гоной (Gonnoi) в Тесалия. Антигон II придружава баща си в повечето му кампании, но остава в Тесалия докато Деметрий изгубва властта над Македония и е пленен от Селевк I Никатор в Мала Азия (285 пр.н.е.). Когато Деметрий умира в плен неговият син Антигон наследява командването в Тесалия и е подкрепен от привържениците в Атина и Коринт (283 пр.н.е.). През това време Македония е въвлечена в гражданска война, докато ордата на галатите нахлува на Балканите и Мала Азия. В 277 пр.н.е., след като участва в прогонването на галатите от Македония Антигон II се обявава за цар. Това скоро предизвиква агресията на Пир, цар на Епир, който желаел македонският трон за себе си. Пир нахлува в Македония и успява да прогони Антигон (272 пр.н.е.), но последният се връща след като Пир загива воювайки в Аргос срещу спартанците.

В следващите години Антигон II се стреми да запази македонското превъзходство в Гърция и сключва съюз със селевкидската династия. Антигон отбягва военна конфронтация и предпочита мирните средства в политиката - договори и дипломация. Той се въвлича в сложните взаимоотношения между различните фракции, полиси и съюзи, издига претенденти и поддържа слабостта и разединението на гръцките държави. По думите на Полибий никой друг не е създавал повече тирани в Гърция от Антигон.

По време на Хремонидовата война (267 пр.н.е. - 261 пр.н.е.) Спарта и Атина се съюзяват срещу Македония, подпомагани от флот на Птолемеите. Действията на Антигон II са успешни, и макар че в 243 пр.н.е., под предводителството на Арат от Сикион, Коринт отхвърля властта на македонския цар, той запазва контрола в Атина.

Макар и далеч не блестящ военачалник Антигон II се доказва като изкусен и търпелив политик. Неговата умереност и морални качества му спечелват верността на поданиците. Царят се интересува от философия и изкуство, поддържа контакти със стоика Зенон от Китион и с историка Йероним от Кардия. Възпитател на царските синове е Арат от Сол.

От този период датира философската концепция за царуването като свещен дълг и почетно робство.

Според Едикта от Ашока в Shahbaz Garhi (в днешен Пакистан), Антигон посреща делегация от индийския велик цар, която го просвещава като будист.

Антигон II умира на 80 години и е наследен от сина си Деметрий II. От връзка с атинианката Демо той има извънбрачен син генерал Халкионей (Halkyoneus, † 261 пр.н.е.).

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.