Антигон II Гонат
|
||||||||||
Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς, Antigonus II Gonatas; * 319 пр.н.е.; † 239 пр.н.е.) е цар на Древна Македония от династията на Антигонидите от 283 пр.н.е. до 239 пр.н.е.. Син на Деметрий I Полиоркет и внук на Антигон I Монофталм. Майка му Фила е дъщеря на диадох Антипатър.
Роден е в Гоной (Gonnoi) в Тесалия. Антигон II придружава баща си в повечето му кампании, но остава в Тесалия докато Деметрий изгубва властта над Македония и е пленен от Селевк I Никатор в Мала Азия (285 пр.н.е.). Когато Деметрий умира в плен неговият син Антигон наследява командването в Тесалия и е подкрепен от привържениците в Атина и Коринт (283 пр.н.е.). През това време Македония е въвлечена в гражданска война, докато ордата на галатите нахлува на Балканите и Мала Азия. В 277 пр.н.е., след като участва в прогонването на галатите от Македония Антигон II се обявава за цар. Това скоро предизвиква агресията на Пир, цар на Епир, който желаел македонският трон за себе си. Пир нахлува в Македония и успява да прогони Антигон (272 пр.н.е.), но последният се връща след като Пир загива воювайки в Аргос срещу спартанците.
В следващите години Антигон II се стреми да запази македонското превъзходство в Гърция и сключва съюз със селевкидската династия. Антигон отбягва военна конфронтация и предпочита мирните средства в политиката - договори и дипломация. Той се въвлича в сложните взаимоотношения между различните фракции, полиси и съюзи, издига претенденти и поддържа слабостта и разединението на гръцките държави. По думите на Полибий никой друг не е създавал повече тирани в Гърция от Антигон.
По време на Хремонидовата война (267 пр.н.е. - 261 пр.н.е.) Спарта и Атина се съюзяват срещу Македония, подпомагани от флот на Птолемеите. Действията на Антигон II са успешни, и макар че в 243 пр.н.е., под предводителството на Арат от Сикион, Коринт отхвърля властта на македонския цар, той запазва контрола в Атина.
Макар и далеч не блестящ военачалник Антигон II се доказва като изкусен и търпелив политик. Неговата умереност и морални качества му спечелват верността на поданиците. Царят се интересува от философия и изкуство, поддържа контакти със стоика Зенон от Китион и с историка Йероним от Кардия. Възпитател на царските синове е Арат от Сол.
От този период датира философската концепция за царуването като свещен дълг и почетно робство.
Според Едикта от Ашока в Shahbaz Garhi (в днешен Пакистан), Антигон посреща делегация от индийския велик цар, която го просвещава като будист.
Антигон II умира на 80 години и е наследен от сина си Деметрий II. От връзка с атинианката Демо той има извънбрачен син генерал Халкионей (Halkyoneus, † 261 пр.н.е.).
Източници[редактиране]
- Плутарх, Успоредни животописи, "Demetrius", "Pyrrhus", "Aratus"
- Kostas Buraselis, Das hellenistische Makedonien und die Ägäis. Forschungen zur Politik des Kassandros und der drei ersten Antigoniden (Antigonos Monophthalmos, Demetrios Poliorketes und Antigonos Gonatas) im Ägäischen Meer und in Westkleinasien, München 1982, ISBN 3-406-07673-4.
Външни препратки[редактиране]
- Antigonus II Gonatas, historical sourcebook by Mahlon H. Smith
|
|||||||||||||||||||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |