Антимонополни протести в България 2013

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антимонополни протести в България (2013)

Протест в София, 17 февруари 2013
Място Flag of Bulgaria.svg България
Дата 28 януари-16 март
Причини Социална и икономическа криза в страната, прераснала в политическа, повод са несъразмерно високите сметки за ток и парно от декември 2012 г. и януари 2013 г.;
Начини за протест Митинги, шествия, гражданско неподчинение, самозапалвания[1]
Жертви 5[2] [3]
Ранени между 15 и 20 души[4][5]
Участници десетки хиляди граждани в много градове на България
Резултат оставка на кабинета „Борисов“;
За други протести виж Протести в България (2013).

Протестите от зимата на 2013 г. са политически протести, започнали в края на януари 2013 г. и обхванали над тридесет града в България. Първоначално породени от високи сметки за електричество и насочени срещу електроразпределителните дружества (монополисти на държавно регулирания пазар за електроенергия), протестите се насочват срещу политическата система въобще. Изблици на насилие между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари 2013 в София довеждат до оставката на дясноцентристкото консервативно[6] 87-то правителство на България. Силен белег оставя самозапалването на Пламен Горанов, предизвикало широк обществен отзвук.

Първите протести са на 28 януари 2013 в Сандански[7] [8] и Благоевград[9][10]. Те почти веднага прерастват в разнопосочни масови политически протести, насочени както срещу високите цени на тока и електрическите компании, така и срещу политическата система и управлявалите след 1989 политически класи.

Някои протестиращи настояват за свикване на Велико народно събрание, а други демонстрират за продължаване на работата на XLI Народно събрание. Сред символите, носени от протестиращите, преобладават българските знамена, но се срещат и партийни и идеологически символи.

Във Варна и Пловдив на сградите на централите на електроразпределителните дружества на нанесени материални щети. Медиите съобщават и за подпалени служебни коли на ЕРП-тата. В София, при сблъсъци покрай протестите има ранени и арестувани. [11][12]. Самозапалват се и изгарят 3-ма души[13]. На 17 февруари и 3 март 2013, БТА съобщава за кратко блокиране на международния път Е79 при Благоевград, Дупница и Враца, както и на международния път Е-80 при Хасково и по оценки в медиите протестите се развиват към гражданско неподчинение[14].

Издигнати искания[редактиране | edit source]

Първоначални икономически искания[редактиране | edit source]

По информация на в-к Сега от 18 февруари 2013, на протестите са отправени следните искания, касаещи енергетиката:[15]

  • Електроенергия:
  1. Национализация на електроразпределителните дружества в страната.
  2. Премахване на всички посредници, и поемане на тяхната функция от НЕК.
  3. Разсекретяване на всички договори в сектор Енергетика и търсене на отговорност на подписалите ги лица.
  4. Електроенергията произведена от АЕЦ-Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото.
  5. Премахване на задължителното изкупуване на електрическа енергията от НЕК.
  • Топлинна енергия:
  1. Индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите.
  2. Реално отчитане на изразходваната топлоенергия.

Издигнати политически искания[редактиране | edit source]

Хронология[редактиране | edit source]

28 януари[редактиране | edit source]

Масовите протести започват първо в Сандански и Благоевград на 28 януари 2013 г., след което обхващат Варна и територията на цялата страна.[9] Те са насочени срещу енергийните монополи и високите сметки за електричество за месеците декември 2012 и януари 2013 г.

4 февруари[редактиране | edit source]

10 февруари[редактиране | edit source]

Жандармерията охранява сградата на Парламента - 18.02.2013

На 10 февруари 2013 г., един час и половина след полунощ, два от служебните автомобили на EVN в Пловдив са опожарени пред сградата на електроразпределителното дружество.[16]

На този ден хиляди граждани от цялата страна, в това число София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Белене, Монтана, Добрич и Кърджали, се вдигат на протест.

В София протестът започва от сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където след като министър Делян Добрев излиза за да говори с протестиращите бива замерян със снежни топки.[10]

Протестиращите във Варна, след като блокират движението в центъра на града и това на Аспаруховия мост, се насочват към сградата на електроразпределителното дружество „Енерго-Про“, която по-късно бива замеряна с яйца и камъни. Вследствие на това, няколко прозореца са били счупени.[10]

На 10 февруари 2013, по информация на bTV, исканията на протестиращите са за национализация на електроразпределителните дружества в страната, премахване на всички посредници и поемане на тяхната функция от НЕК; разсекретяване на всички договори в сектор Енергетика и търсене на отговорност на подписалите ги лица; електроенергията, произведена от АЕЦ-Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото; да се премахне задължителното изкупуване на електроенергията от НЕК, за индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите, какато и за реално отчитане на изразходваната топлоенергия.[10][15]

12 февруари[редактиране | edit source]

В София на 12 февруари с домати, пиратки, конфети и димки е атакувана централата на ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) на митинга пред нея срещу високите цени на тока и парното организиран от ВМРО и партия Атака, запалени са чучела на финансовия министър Симеон Дянков и на енергийния министър Делян Добрев.[17]

13 февруари[редактиране | edit source]

На 13 февруари 2013 г. Иван Петров, един от организаторите във Варна, е нападнат след митинг и е намушкан с нож.[18]

17 февруари[редактиране | edit source]

Протест във Варна срещу енергийните монополи - 17.02.2013
Протест пред офис на ЧЕЗ - Ловеч, 17.02.2013

На 17 февруари 2013 г. протестът вече обхваща над 35 града а протестиращите са над сто хиляди. Освен в столицата, протести се провеждат още в Пловдив, Варна (30 000 души[19]), Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Сандански, Силистра, Ямбол, Гоце Делчев, Монтана, Добрич, Кърджали, Дупница, Хасково, Кнежа, Раднево, Свиленград, Стара Загора, Кубрат, Разград, Левски, Плевен, Ботевград, Самоков, Ловеч, Перник, Петрич, Кюстендил, Враца, Видин, Сливен и Пазарджик. В много от тях шествията и демонстрациите прерастват в гражданско неподчинение. Блокират се ключови пътни артерии, кръстовища и магистрали, а камъни, бутилки, яйца, картофи, домати и други са хвърляни по колите на жандармерията и по сградите на енергоразпределителните дружества, Министерството на икономиката и по Народното събрание.[15][20]

18 февруари[редактиране | edit source]

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков подава оставка. Министър-председателят Бойко Борисов все още няма намерение да подава оставката на кабинета. Привечер до Народното събрание и на бул. Христо Ботев се стига до сблъсъци между протестиращи и полиция.

19 февруари[редактиране | edit source]

Протестите продължават и в деня на честването на годишнината от смъртта на Васил Левски, когато напрежението в София ескалира. Първоначално демонстрантите се събират пред Народното събрание и на Орлов мост. Привечер около паметника "Левски" се състои честването на годишнината от смъртта на Васил Левски. На мястото присъства президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов не се появява. Достъпът до събитието е ограничен от полицейските части и жандармерията. Протестиращите са възпрепятствани да положат цветя пред паметника на Апостола и това довежда до гневни реакции от тяхна страна. Те обграждат района около монумента, скандират "мафия", "оставка", "еничари". След 19 ч. демонстрантите обграждат парламента, след което блокират движението на Орлов мост. Вечерта се стига до ескалация на напрежението и до сблъсъци с полицията, в резултат на което има няколко ранени граждани.

20 февруари[редактиране | edit source]

На 20 февруари, около 7.30 сутринта, 36 - годишният фотограф и алпинист Пламен Горанов се самозапалва във Варна в протест срещу управляващите политици и кмета на Варна Кирил Йорданов. Актът му предизвиква остри реакции сред българското общество. Горанов се превръща в символ на протестите, сравняват го с чешкия студент Ян Палах, също самозапалил се в знак на протест през Пражката пролет от 1968 г. 38 минути след самозапалването на Пламен Горанов, министър-председателят Бойко Борисов депозира оставката на правителството на ГЕРБ в парламента. Въпреки това протестите продължават.

21 февруари[редактиране | edit source]

Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС - 20.02.2013

Оставката на правителството е приета с 209 гласа "за", 5 гласа против и 1 въздържал се. Минути след приемането на оставката, премиерът Бойко Борисов съобщава новината, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е подготвял покушение срещу него, позовавайки се на материал на Националната разузнавателна служба, постъпил като сигнал от друга „партньорска служба“.

Организиран е контрапротест в подкрепа на правителството от симпатизанти на ГЕРБ. Президентът на Република България Росен Плевнелиев дава официално изявление точно в 15:00 часа. Обсъжда се свикването на служебно правителство.

24 февруари[редактиране | edit source]

Национален протест — по официални данни по улиците на големите градове в страната излизат над 100 000 души. Само във Варна по данни на МВР броят на демонстрантите е около 50 000. Протестите са срещу монополите и срещу политическата система. На демонстрациите в София се появяват плакати с предложения за мажоритарна избирателна система, намаляване на броя на депутатите, национализиране на енерго дружествата, негодувание срещу демографската криза и лошите условия на живот. Протестиращите потеглят от Ларгото, окупират Народното събрание и Орлов мост, след което се насочват към сградата на Съдебната палата. Президентът Росен Плевнелиев отива при протестиращи в столицата, освиркан е, връчени са му техните искания и се оттегля. В демонстрациите в София се включва няколко хиляден марш на ВМРО воден от лидерите на организацията[21][22]. В Пловдив демонстративно е изгорено копие на Конституцията. Във Варна над десетки хиляди се събират пред сградата на „Енерго Про“, а после и пред общината.

Българи, работещи и живеещи на много места в чужбина, също организират протести в знак на солидарност със случващото се в България. Протести се провеждат в: Атина, Барселона, Берлин, Валенсия, Виена, Дюселдорф, Лондон, Мадрид, Мюнхен, Франкфурт, и други градове.[23]

В същия ден русенският митрополит Неофит е избран за български патриарх.

3 март[редактиране | edit source]

В деня на националния празник на България, в който се чества 135-тата годишнина от Освобождението на България от османска власт, граждани от цялата страна излизат на национален протест. В много градове това става под звуците на химна, бунтовнически възрожденски песни, а демонстрантите носят портрети на Левски и Ботев. Във Варна на мирно протестно шествие под лозунги срещу монополите и за неплащане на сметки, за смяна на системата в държавата според различни източници излизат между 50 000 и 70 000 души, те заплашват с гражданско неподчинение, настояват за оставка на кмета и искат освобождаване на Варна от групировката ТИМ. В София също излизат хиляди. Протестиращите от гражданските движения обявяват издигането на палатков лагер пред НС. Площадът при паметника на Цар Освободител е прочистен и затворен от жандармерията, на него не са допуснати никакви граждани, официалните лица са пазени от плътни полицейски кордони и заграждения изнесени далеч пред пл. Народно събрание[24], подобно е положението и на площад Александър Невски докато политиците са там[25].

4 март[редактиране | edit source]

Цветя върху камарата от камъни на стълбите пред общината, където на 20 февруари 2013 г. в 7:30 сутринта се самозапалва Пламен Горанов. В дясно - постер за продължаващото разграбване и застрояване на Морската градина на Варна.

Издигнат е палатков лагер пред НС от протестиращите на Орлов мост[26], те обвиняват левият функционер Ангел Славчев, че движението е узурпирано от прокомунисти за техните партийни цели.[27] Медиите съобщават за смъртта на самозапалилия се на 20 февруари варненски фотограф Пламен Горанов, в цялата страна стават мълчаливи митинги в негова памет. Друг самозапалил се на 26 февруари заради високите сметки за ток — Венцислав Василев от Раднево изпада в клинична смърт. Първият самозапалил се в Търново на бул. България на 18 февруари 26 годишен Траян Маречков изгаря и умира още на 19 февруари.[28].

16 март[редактиране | edit source]

Част от протестиращите учредяват гражданско движение „Освобождение“ и правят заявка за участие в парламентарните избори през май.[29]

Участници и неформални лидери[редактиране | edit source]

Протестите до началото на март не излъчват свои легитимни лидери. Първоначално за такива опитват да бъдат представени Даниела Пеловска [30][31] и от Сандански - Диана Канева[32], но протестиращите отхвърлят Пеловска. Другите публични лица на протеста са най-вече от левия и крайно ляв спектър като движението „Че Гевара” и Съюз на комунистите в България и от упреквания за връзките си с Алексей Петров "Октопода" съюз „Сила[33] За неформални техни водещи активисти медии назовават:

  • Ангел Славчев - русофил и изявен ляв активист, кандидат за депутат от „Българска лява коалиция“ в 2009 г. и на местните избори в 2011 г., от 14 декември 2012 национален координатор на младежкия клуб на движение "Русофили"[34], участник във фондация „Бузлуджа“, един от участниците в организираните от движение “Че Гевара”, с лидер Павел Иванов, контрамитинги срещу демонтирането на паметника на съветската армия в София, до декември 2012 активен член на партия „Българската левица“, застъпник за легализирането на леките наркотици, съдружник в компютърна фирма ръководещ 30 служители[35]
  • Васил Янков, Пловдив провокатор от инициативен съвет „Съединение”, на шествието на 3 март е атакуван физически от Павел Иванов, лидер на Съюз на комунистите в България и движение „Че Гевара”,[36]
  • Дончо Дудев, от Стара Загора, образование 96 СОУ „Л. Н. Толстой“[37], движение "Сила"[38] и движение „Нова Сила“ подкрепило Алексей Петров "Октопода" на изборите за президент[39], маркетинг мениджър в крупната колбасарска фирма „Тандем“[40] съосновател на движение “Протестирай”.
  • Диана Канева Сандански, жената, която подпали бунта [41] , [42] [8]
  • Ели Ваташка София, БФС, председател на сдружението на футболните привърженици на Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Славия, Миньор Перник, Локомотив София, Пирин Благоевград, Берое и др. [43], шеф на международния отдел и протокола на Левски [44]
  • Женя Колева Сливен, движение "Сила"
  • Иван Бояджиев (Дядя Ваня), сред първите в Пловдив - провежда гладна стачка за изгонването на EVN, достойни заплати, нови работни места и разгонването на политическите партии от прехода, пенсионер, когото обвиняват за комунист, близък до Съюз на комунистите в България и движение “Че Гевара”[45].[46] набучва с кол конституцията на митинга на 24 февруари [47].
  • Иван Петров, Варна - основно образование, бивш кандидат кмет на Варна, бивш футболист и треньор на ФК "Спартак" (Вн)[48] бивш член на БКП, на местните избори 2007 г. е в листата на левия Обединен блок на труда за общински съветник, арестуван за кражба, освободен с намесата на Иван Славков[49], упрекван е от протестиращите за близки връзки с лидера на БСП във Варна Борислав Гуцанов[50],.
  • Людмила Манова, Благоевград, участва в 48-ия Конгрес на БСП[51][52] регионален координатор на упреквания за връзките си с Алексей Петров "Октопода" съюз „Сила[53] безработна[54]
  • Мариана Христова, София, определя се за експерт по протести, pаботи в частна фирма като инженер телекомуникации, участник в инициативи за опазване на околната среда[55].
  • Мирослав Киряков, Пловдив инициативен съвет “Съединение”, провокатор с менталните идеи за присъствието на Шеста раса на земята, на шествието на 3 март с цел да бъде отстранен е атакуван физически от Павел Иванов - лидер на Съюз на комунистите в България и създател на движение “Че Гевара”,[56]
  • Павел Иванов, Пловдив - лидер на Съюз на комунистите в България и създател на движение “Че Гевара”, атакува физически на шествието на 3 март с цел да ги отстрани провокаторите Мирослав Киряков и Васил Янков[57]
  • Петър Курдов, Пловдив: опита му единствен да застане начело и да оглави всички граждани от протеста заедно с движенията “Съединение” и “Гражданска инициатива” предизвиква яросни скандали сред протестиращите и реакцията на граждани от движение “Че Гевара”, които го прогонват. [58], старши треньор на ФК Марица, близък до Алексей Петров "Октопода"[59],
  • Петя Хараланова, Варна[60]
  • Симон Милков, Велико Търново, движение "Сила", осъден за хулигансво, арестуван за провеждане на незаконен протест,
  • Янаки Ганчев, Асоциацията на потребителите на телекомуникации и интернет услуги, представящ се за говорител на „Анонимните“. [61]
  • Янко Петров, Монтана, бивш заместник-председател за София на упрекваното за връзки с Алексей Петров движение "Сила"[62], изказва проанархистки възгледи [63], работи в "Чипита България" управител на недвижими имоти, цивилен студент „Стопанска логистика“ във Военното училище — Велико Търново.

Опит за създаване на "национален комитет" на протестиращите на 23 февруари и 2 март прави "кръглата маса" в София свикана от група заседанията на която се ръководят от

В заседанията участват циганската медийна звезда Кремена Будинова, Слави Георгиев и Поли Карастоянова функционери на движението ГОРД на бизнесмена и депутат в ЕП Слави Бинев[68], представители на Съюза за стопанска инициатива, близки до подсъдимия сочен за мафиотски бос бизнесмен Алексей Петров "Октопода"[69], в начинанието на първото заседание участва и режисьорът Андрей Слабаков, но след него се оттегля. Опитът на Президента да направи обществен съвет с организаторите на протестите се проваля със скандал. [70]

В протестите активно участват леви активисти анархисти, комунисти от движението "Че Гевара" [71], Съюз на комунистите в България[72], които предизвикват юмручни схватки с протестиращи десни противници на комунизма, пенсионери и пр., функционери на движението "Сила" имащо връзки с Алексей Петров "Октопода"[73], други са лица участвали в размириците на Орлов мост при “зелените протести” в 2012 г.[74] мотивирани от уволнения бивш диреткор на парк Витоша и зелен активист Тома Белев упрекван в мащабна финансова заинтересованост[75], плюс тях в протестите са увлечени и много предимно млади граждани недоволни от системата, футболни агитки, студенти, хора близки до "анонимните" и антиглобализма, патриотични организации, българи чувстващи унизено човешкото и националното си достойнство и т.н. Освен обвиненията за замесени фигури и кръгове близки до Алексей Петров "Октопода"[76][77] в медиите проникват информации, че протеста директно е режисиран в социалните мрежи и подклаждан от БСП[78].

Причина за протестите[редактиране | edit source]

Недоволството на протестиращите ескалира от завишените сметки за ток от началото на годината. [79] Според френския посланик в България Филип Отие причина за протестите е дефицитът на доверие срещу цялата политическа класа и целият български елит, поради това, че преходът твърде често е опорочаван в полза на частни и непрозрачни интереси. [80]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/02/26/myj-se-samozapali-v-radnevo.181244
  2. http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-22039182
  3. http://www.reuters.com/article/2013/03/10/bulgaria-government-protests-idUSL6N0C230D20130310
  4. в-к Монитор, 20 Февруари, 2013 г. Окървавиха протеста в София.
  5. [VESTI.bg, 18.02.2013 г. Девети ден: Полиция би протестиращи с палки, пострадали и двама униформени.]
  6. Bulgaria's conservatives cement their power with presidential win, Автори: Holly Fox, Darren Mara, Richard Connor, (AFP, AP, dpa), Редактор: Michael Lawton, Дойче Веле, 31 октомври 2011, посетен на 7 март 2013
  7. Санданчани протестираха срещу "космическите" сметки на ЧЕЗ. // Sandanski1.com, 28.01.2013. Посетен на 28 януари 2013.
  8. а б Предаването на Карбовски - 50-та минута. // TV7, 17.02.2013. Посетен на 17 февруари 2013.
  9. а б Организаторката на протест срещу високите сметки за ток — в ареста. // bTV, 05.02.2013. Посетен на 18 февруари 2013.
  10. а б в г Високо напрежение за високите сметки за ток. // bTV. Посетен на 17 февруари 2013.
  11. ((bg))  Гамените на протестите. // Господари на ефира, Нова телевизия, 25.02.2013. Посетен на 26.02.2013.
  12. ((bg))  Сблъсък между шофьор и момчета с качулки окървави Орлов мост. // OFFNews.bg, 26.02.2013. Посетен на 26.02.2013.
  13. Трети човек се самозапали, offnews.bg, 26 февруари 2013
  14. Протестите залитат към гражданско неподчинение, Медиапул, 03.03.2013
  15. а б в 100 000 недоволни блокираха страната в най-масовия протест от 16 години. // Сега. Посетен на 18 февруари 2013.
  16. Изпепелиха две коли на EVN в Пловдив. // www.bnews.bg. Посетен на 17 февруари 2013.
  17. ВМРО и “Атака” начело на протест в София срещу високите сметки за ток, Аргументи.бг, 12 февруари 2013
  18. Първа кръв: Водачът на протеста във Варна наръган с нож. // OFFNews.bg. Посетен на 17 февруари 2013.
  19. Над 30 000 хиляди варненци излязоха на протест. // Агенция БГНЕС. Посетен на 19 февруари 2013.
  20. Масов бой с полицията, палеж на монополите и обстрел с яйца и домати в деня на народно недоволство. // bTV. Посетен на 17 февруари 2013.
  21. ВМРО: Без политици в служебното правителство, Факти.бг, 24 Февруари 2013
  22. ВМРО: На бунт срещу високите сметки, Kpoc.бг, 24 Февруари 2013
  23. „И българи в чужбина на солидарни протести“, 24 февруари 2013 // Blitz.bg (бълг.) (бълг.)
  24. Ограден от народа площад за 3 март, недостъпен на 5 ноември 2013
  25. Ha Трети март политици и граждани разделени
  26. ((bg))  Протестиращи на къмпинг пред парламента. // Dnes.bg, 04.03.2013. Посетен на 08.03.2013.
  27. ((bg))  Неформалните лидери на протестите се разделиха, размениха си остри обвинения. // dariknews.bg, 04.03.2013. Посетен на 08.03.2013.
  28. Трети човек се самозапали от отчаяние, OFFNews, 26 февруари 2013
  29. Част от протестиращите основаха политическо движение „Освобождение”
  30. Коя е Даниела Пеловска? Дарик нюз, 19 февруари 2013
  31. Коя е Даниела Пеловска, Първомай.нет,19.02.2013
  32. Протестиращи: Пеловска предаде протеста, не сме ѝ давали права да преговаря с премиера, Дневник, 19 февруари 2013
  33. Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
  34. Младите русофили си избраха координатор, Дума,15. Декември 2012
  35. 24 чесе, 02.03.2013, Ангел - фен на Мел Гибсън, Янко Петров - на ЦСКА
  36. На протеста: Заливат се с кафета, боят на косъм, в-к Марица, 04 Март 2013
  37. 'Дончо Дудев, facebook
  38. Лицата на недоволството в София, Бтв, 27.02.2013
  39. "Нова сила" подкрепя Алексей Петров за президент,Дарик нюз, 6 февруари 2011
  40. Кой кой е сред лидерите на протеста, offnews.bg, 23 февруари 2013
  41. [1]
  42. Убийствени въпроси на Диана Канева към чиновниците на ЧЕЗ, Sandanski1.com, 08 февруари 2013
  43. излизаме на улицата, за да защитим достойнството ни
  44. Феновете обвиняват Златин Тепсиев в кражба, клубът разследва, Топспорт, 19.02.2009
  45. Пребиха водач на протестите в Пловдив
  46. Лице на протестите в Пловдив обяви гладна стачка,24 часа, 20 февр. 2013
  47. Дядя Ваня набучи с кол Конституцията, Пловдив онлайн, 24 февр.2013
  48. БЛИЦ TV: Доскорошният герой Иван Петров се изложи публично, 24 февр.2013
  49. Наръганият Иван Петров стана известен във футбола с откраднати дънки, 24 часа, 14.02.2013
  50. Протестиращи освиркаха Иван Петров, Морето нет, 21 Февруари 2013
  51. Людмила от Благоевград на Конгреса на БСП: Покажете, че сте на страната на хората! Новините.бг, 16 февруари 2013, събота
  52. Червени апостоли яхат протестите, bnews.bg, 16 февруари 2013
  53. Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
  54. Aгенция Ройтерс - Духът на протестите в България не стихва, Днес.бг, 22 февр. 2013
  55. Мариана Христова: Експертите в екоминистерството не разбират от шистов газ, Новинар, 1 декември 2011
  56. На протеста: Заливат се с кафета, боят на косъм, в-к Марица, 04 Март 2013
  57. На протеста: Заливат се с кафета, боят на косъм, в-к Марица, 04 Март 2013
  58. С провокация започна днешният протест пред сградата на ЕВН в Пловдив, Информационна агенция Фокус, 26 февруари 2013
  59. Обявен за провокатор на протестите в Пловдив поема Марица, Гонг.бг, 27 февруари 2013
  60. БЛИЦ TV: Доскорошният герой Иван Петров се изложи публично, 24 февр.2013
  61. Труд, 05.11.12, Свършиха се маските на "Анонимните"
  62. Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
  63. Янко Петров: Анархизмът в чист вид е хубаво нещо, Пресадейли, 22 Февруари 2013
  64. Pd За мен, Десислава Петрова
  65. Росица Иванова, майката на Златната флейта Кристиян Коев, Блиц.бг, 25 апр. 2012
  66. Контращаб срещу Обществения съвет на президента, Офнюз, 28 февруари 2013
  67. Таско Ерменков, Персони, Дир.бг
  68. Изказванията на дискусията в София минута по минута, Офнюз, 28 февруари 2013
  69. Протестиращите разцепени, Втората кръгла маса се провалиq 24 'didq 02.03.2012.
  70. Организатори на протестите напуснаха Обществения съвет при президента, Вtvnews, 01.03.2013
  71. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕ „ЧЕ ГЕВАРА“ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ФЕВРУАРСКИТЕ ПРОТЕСТИ. // СКБ. Посетен на 09 февруари 2014.
  72. Леви и десни бунтари се сбиха, Стандарт, 24.02.2013
  73. Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
  74. Закъсняват ли новите лидери, Труд, 25.02.13
  75. Груб натиск на Тома Белев върху Нона Караджова, Eко нюз, 19.02.2013
  76. Как се прави преврат в гражданското общество,Сега, 26 Март 2012
  77. Протестиращите разцепени, Втората кръгла маса се провалиq 24 'didq 02.03.2012.
  78. Бунтът режисиран от лаптопи до Радомир, младеж издал заверата след купон с лидера Станишев, Дартс нюз, 03.03.2012.
  79. Breaking News:Премиерът Бойко Борисов подаде оставка, но протестите продължават:Защо?
  80. Френският посланик: Причина за протестите е дефицитът на доверие