Антиноген Хаджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антиноген Хаджов
български революционер

Роден
Починал
21 юли 1912 г. (38 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Антиноген Хаджов в Общомедия

Антиноген (Гени) Димитров Хаджов е български революционер, стружки, крушевски и охридски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Крушевският ръководен щаб. Отпред: Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов, Тома Никлев, Никола Карев[1].

Хаджов е роден в 1874 година в град Струга, като единствено дете в семейството на български учители. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Влиза във ВМОРО още като ученик, посветен от Александър Чакъров и в 1895 година е сред основателите на организацията в Струга заедно с Чакъров и Порфирий Шайнов.[3][4] След това е директор на българската прогимназия в Крушево.[5]

В началото на 1903 година става учител в прогимназията в Крушево и взима участие в подготовката на въстанието. По време на Илинденско Преображенското въстание е член на въстаническия щаб и участва в отбраната на Крушевската република.

След въстанието се легализира и става учител в Охрид, където е член на околийския революционен комитет.[6]

В този период бе и най-голямата реална полза от Гени, защото цялата интелигенция бе емигрирала и само той остана от нея да помага на Христо Узунов. С това той решително спомогна да бъдат възстановени революционните групи покрай цялото Охридско езеро.[7]

Умира на 21 юли 1912 година в Струга.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Матей Хаджов
 
 
 
Гьоре Хаджов
 
Анастас Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър С. Хаджов
 
Вангел Хаджов
 
 
 
Панайот Хаджов
 
Деспа Кочова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антиноген Хаджов
(1874 - 1912)
 
Климент Хаджов
(1878 - 1948)
 
Златка Ляпчева
 
Иван Хаджов
(1885 - 1956)
 
Костадина А. Хаджова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вяра Кръстева
 
Преслав Хаджов
 
Благой Хаджов
 
Георги Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Хаджов
 
Климент Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  3. Спомени на Григор Попев // Сите българи заедно. Посетен на 2019-03-05.
  4. Известия на Инситтута за история, том 6, Издателство на Българксата академия на науките, София, 1956, с. 500
  5. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр. 128
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 177.
  7. Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 496.