Антиохия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуята на богинята Тихе (Фортуна) - покровителката на Антиохия, Ватикански музей

Антиохия на Оронт или само Антиохия (на гръцки: Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Ὀρόντου; Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Δάφνῃ; Ἀντιόχεια ἡ Μεγάλη; на турски: Antakya; на сирийски: ܐܢܛܝܘܟܝܐ; на иврит: אנטיוכיה; на грузински: ანტიოქია; на арменски: Անտիոք; на латински: Antiochia ad Orontem; на арабски: انطاکیه) е сред най-големите и значими антични градове, разположен в Древна Сирия.

В продължение на близо 7 века – от средата на 2 век пр.н.е. до към началото на 6 век, е основен древногръцки и римски форпост, както и търговско предмостие към Азия. Руините на града се намират край днешния гр. Антакия, в област Хатай, най-южната част на Централна Турция.

Основаване[редактиране | edit source]

Основана е на 30 май 300 г. пр.н.е. на мястото на разрушената Антигония (в близост до бреговете на Средиземно море) от видния диадох и сирийски цар Селевк I Никатор (в чест на победата му в битката при Ипсос). Селевк I Никатор основава повече от 10 града с името Антиохия, с което искал да увековечи името на баща си Антиох.

Най-известната и столична Антиохия обаче е Сирийската, за разлика от другите с това име, и по-специално от Антиохия Писидийска във Фригия. Сирийската Антиохия се наричала Антиохия Епидафна, понеже била в близост до храма на Аполон на хълма Дафна. Античният град често бил означаван и като Антиохия на Оронт, по името на реката, на чийто бряг се намирала (на 10 версти или 20 мили преди вливането ѝ в Средиземно море).

Историческо развитие и значение[редактиране | edit source]

Антиохия изобразена от Абрахам Ортелий

Селевкидският град[редактиране | edit source]

Антиохия се превръща в център на елинизма в Азия. Поради стратегическото си местоположение на пътя между Средиземноморието и Месопотамия и оттам с Персия и Индия, Антиохия се издига в пръв и най-значимия елинистичен, а в последствие и римско-византийски град в Азия. Своеобразен европейски форпост към огромния и най-голям континент, Антиохия в продължение на близо седем века е сред няколкото антични културни и столични центъра, редом с Древна Атина, Александрия на Птолемеите, Древен Рим, Картаген и Константинопол.

Сирийските селевкидски царе и римските императори Веспасиан и Тит много тачели Антиохия, а градът се славел навред с великолепната си архитектура и разкошния екстериорен блясък на постройките си, като от изток на запад, в продължение на 15 км, бил пресичан от алея, украсена с два реда колони, представляващи покрит ход от двете страни на открит каменен път. Античният град имал четири квартала оградени от защитна стена, като последният бил издигнат по времето на Антиох IV Епифан (наречен в негова чест Епифания, а самият владетел получил прозвището „втори основател на Антиохия“). Населението на града още от основаването му било смесено като преди всичко се откроявало елинистичното влияние. В Антиохия имало и евреи, а градският живот се славел навред с богатството и колорита си от всякакви люде на древните науки и изкуства - учени, философи, поети, ритори и просто гадатели, щедро предлагащи своите услуги на всеки (типична картина за времето на Исус). Античната елинистична езическа култура процъфтявала в Антиохия, като елинистичната азиатска столица се славела и със своята похотливост, порочност и извратеност. Древните Самария, Юдея, финикийското крайбрежие и Киликия (разположени в близост до града), т.е. земите на Ханаан (което ще рече страна на пурпура, т.е. Финикия) се управлявали и администрирали от Селевкидската столица. Юдея в годините около 200 г. пр.н.е., т.е. непосредствено след битката при Зама, от Птолемеите преминала под властта и юрисдикцията на Селевкидите.

Римският град[редактиране | edit source]

Римски път в близост до Антиохия

От 64 г. пр.н.е. Антиохия е под римска власт и юрисдикция. По това време и Светите земи, с изключение на периода на управление на Хасмонеите и Иродиадите, също са поставени под юрисдикцията на сирийския римски прокуратор по наследена древна традиция, което ще рече, че Светите земи се администрирали и управлявали именно от Антиохия. В Антиохия установяват своята азиатска военна база римляните (Comes Orientis). По времето на Октавиан Август, Римска Сирия със столица Антиохия получава статут на имперска провинция, а под командването на наместника (legatus Augusti) са всички римски легиони в Леванта, вкл. Юдея.

По-рано Ханибал се установява в изгнание именно в Антиохия, признавайки своята клетва пред Антиох III Велики. За кратко време преди налагането на римската власт в района, Антиохия влиза в състава на Армения, като градът е поставен под римско управление и юрисдикция от Помпей Велики през 64 г. пр.н.е. По времето на първия триумвират Помпей, а сетне и Комод резидирали в града в бившия дворец на Селевкидите.

Градът по времето на Свети Павел (Саул) достигнал близо милион жители, с което се съпоставял само с Рим (за сравнение пунически Картаген с предградията в периода на най-големия си разцвет имал около 700 хил. жители, а Константинопол достигнал милион преди юстиниановата чума).

Първият християнски център[редактиране | edit source]

В начало на нашата ера християнството започнало своето разпространение именно от Антиохия. В града – своеобразна елинистична и после римска столица на Изтока – намерили убежище първите християни, които след лапидацията край стените на Йерусалим на архидякон свети Стефан се спасили тук от преследванията на сънародниците си. След първия християнски Йерусалимски събор именно в космополитната Антиохия се установяват апостолите Варнава и Павел да утвърждават новата вяра, където

поучаваха доста народ, и учениците в Антиохия бидоха наречени християни

(Деяния 11:20-26).

Според повечето версии, евангелист Лука е родом от Антиохия. В Антиохия се установява първата християнска мисия, а апостол Павел оттук се отправя на своите мисионерски пътувания, като първата църква в историята на християнството (Антиохиийската) управлява и апостол Петър. След разрушаването на Йерусалимския храм и сриването на Йерусалим по времето на втората юдейско-римска война, Антиохия заема логичното първо място в раннохристиянската йерархия и неслучайно впоследствие Антиохийската църква е призната по значение с ранг равен на тези в Александрия, Рим и Константинопол. В Антиохия процъфтява и знаменитата Антиохийска богословска школа, която излъчва много от най-видните Отци на Църквата, сред които се откроява Йоан Златоуст. През 21 век антиохийският патриарх заема трето място в йерархията сред патриарсите на източната църква и носи титула „патриарх на целия Изток“.

Средновековният град[редактиране | edit source]

Крепостните стени на кръстоносна Антиохия

Между 256 и 260 г. Антиохия е превзета от войските на шахиншах Шапур I, а жителите ѝ – взети в плен и преселени в Южна Месопотамия.

През 337 г. градът е сринат от земетресение, след което възстановен наново, но вече губи предишния си блясък и слава.

През месец октомври 525 г. Антиохия е изпепелена от пожар, а на следващата 526 г. - на 26 май, разрушена от ново силно земетресение. На 29 ноември 528 г. поредното силно земетресение разтърсва града като жертвите са 5000, а зимата на 528-529 г. в района е изключително сурова, което допълнително усложнява обстановката в полусринатия античен град. Император Юстиниан Велики освобождава града за три последователни години от всякакъв фиск и налози, с цел да му даде възможност да се възстанови.

През 540 г. Антиохия е превзета от войските на Хосров I Ануширван и наново разрушена, но е върната в пределите на империята още при управлението на Юстиниан Велики.

По времето на Арабския халифат през 7 и 8 век, античният град постепенно губи предходното си значение, слава и блясък, най-вече поради нарушената интеграционност с и в империума. Едва през 969 г. при управлението на император Никифор II Фока, Антиохия е върната в пределите на Източната Римска империя. Това статукво се запазва до битката при Манцикерт, след която византийското влияние в района отслабва и логично в 1084 г. Антиохия преминава под властта на селджуките, за да бъде превзета от кръстоносците през 1098 г.

Антиохия става център на Антиохийско княжество, просъществувало до 1268 г., когато Кръстоносна Антиохия е напълно разрушена от египетския мамелюкски султан Бейбарс I (1260-1277). През 1516 г. султан Селим I присъединява града към владенията на Османската империя, което положение се запазва до края на Първата световна война.

Съвременният град[редактиране | edit source]

Измисленият флаг на държавата Хатай във филма на Спилбърг

В съответствие с решенията на конференцията в Сан Ремо през 1920 г., районът на антична Антиохия преминава под френска власт и юрисдикция, ставайки част от т.нар. Френска Сирия и според клаузите на предходното тайно споразумение Сайкс-Пико.

Това положение се запазва до 1936 г., когато Мустафа Кемал Ататюрк, възползвайки се от усложнената международна обстановка в Европа и Далечния Изток, изисква от Лигата на нациите в Женева образуването на автономен санджак в състава на френска Сирия - Хатай. В годините, когато западните сили победителки в световния конфликт са заети с политиката на омиротворяване на Хитлер в Европа, Хатай се обявява за независима държава, която на 29 юни 1939 г. е анексирана от Турция, т.е. точно два месеца преди началото на Втората световна война. Срещу тази анексия никой не възразява, още повече че западните Велики сили целят по този начин да задоволят турските апетити и аспирации в района, а посредством тях да възпрат турските ревизионистични амбиции, които могат да тласнат страната в навечерието на Втората световна война в лагера на Оста.

Този последен и твърде интересен епизод от историята на някога славния античен мегаполис е художествено интерпретиран във филма на Стивън Спилбърг „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“.

От средата на 1939 г. градът е турски.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]