Антиохия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: добавяне на благонадежни източници, стилови и правописни поправки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Антиохия (на гръцки: Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Ὀρόντου; Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Δάφνῃ; Ἀντιόχεια ἡ Μεγάλη; на сирийски: ܐܢܛܝܘܟܝܐ; на иврит: אנטיוכיה; на грузински: ანტიოქია; на арменски: Անտիոք; на латински: Antiochia ad Orontem; на арабски:انطاکیه) е един от най-големите и значими антични градове. В продължение на близо седем века, от средата на 2 век пр.н.е. до към началото на 6 век, е основен древногръцки и римски фортпост, и търговско предмостие към Азия.
Съдържание |
Основаване [редактиране]
Антиохия е основана на 30 май 300 г. пр.н.е. на територията на Древна Сирия на мястото на разрушената Антигония (в близост до бреговете на Средиземно море) от видния диадох и сирийски цар Селевк I Никатор /в чест на победата си в битката при Ипсос/. Селевк I Никатор основава повече от десет града с името Антиохия, с което искал да увековечи името на баща си Антиох. Най-известната и столична Антиохия обаче е Сирийската, за разлика от другите с това име, и по-специално от Антиохия Писидийска във Фригия. Сирийската Антиохия се наричала Антиохия Епидафна, понеже била в близост до храма на Аполон на хълма Дафна. Античният град често бил означаван и като Антиохия на Оронт, по името на реката, на чийто бряг се намирала (на 10 версти или 20 мили преди вливането ѝ в Средиземно море).
Историческо развитие и значение [редактиране]
Селевкидският град [редактиране]
Антиохия се превръща в център на елинизма в Азия. Поради стратегическото си местоположение на пътя между Средиземноморието и Месопотамия и оттам с Персия и Индия, Антиохия се издига в пръв и най-значимия елинистичен, а в последствие и римско-византийски град в Азия. Своеобразен европейски фортпост към огромния и най-голям континент, Антиохия в продължение на близо седем века е сред няколкото антични културни и столични центъра, редом с Древна Атина, Александрия на Птолемеите, Древен Рим, Картаген и Константинопол.
Сирийските селевкидски царе и римските императори Веспасиан и Тит много тачели Антиохия, а града се славел навред с великолепната си архитектура и разкошния екстериорен блясък на постройките си, като от изток на запад, в продължение на 15 км, градът пресичала алея, украсена с два реда колони, представляващи покрит ход от двете страни на открит каменен път. Античният град имал четири квартала оградени от защитна стена, като последния бил издигнат по времето на Антиох IV Епифан (наречен в негова чест Епифания, а самият владетел получил прозвището втори основател на Антиохия). Населението на града още от основаването му било смесено, като преди всичко се откроявало елинистичното влияние. В Антиохия имало и евреи, а градският живот се славел навред с богатството и колорита си от всякакви люде на древните науки и изкуства - учени, философи, поети, ритори и просто гадатели, щедро предлагащи своите услуги на всеки (типична картина за времето на Исус). Античната елинистична езическа култура процъфтявала в Антиохия, като елинистичната азиатска столица се славела и със своята похотливост, порочност и извратеност. Древните Самария, Юдея, финикийското крайбрежие и Киликия (разположени в близост до града), т.е. земите на Ханаан (което ще рече страна на пурпура, т.е. Финикия) се управлявали и администрирали от Селевкидската столица. Юдея в годините около 200 г. пр.н.е., т.е. непосредствено след битката при Зама, преминала под властта и юрисдикцията на Селевкидите от Птолемеите.
Римският град [редактиране]
От 64 г. пр.н.е. Антиохия е под римска власт и юрисдикция. По това време и Светите земи, с изключение на периода на управление на Хасмонеите и Иродиадите, също са поставени под юрисдикцията на сирийският римски прокуратор по наследена древна традиция, което ще рече, че Светите земи се администрирали и управлявали именно от Антиохия. В Антиохия установяват своята азиатска военна база римляните (Comes Orientis). По времето на Октавиан Август, Римска Сирия със столица Антиохия получава статут на имперска провинция, а под командването на наместника (legatus Augusti) са всички римски легиони в Леванта, вкл. Юдея.
Предходно, именно в Антиохия се установява в изгнание Ханибал, признавайки своята клетва пред Антиох III Велики. За кратко време преди налагането на римската власт в района, Антиохия влиза в състава на Армения, като градът е поставен под римска управление и юрисдикция от Помпей Велики през 64 г. пр.н.е. По времето на първия триумвират Помпей, а сетне и Комод резидирали в града в бившия дворец на Селевкидите.
Градът по времето на Свети Павел (Саул) достигнал близо милион жители, с което се съпоставял само с Рим (за сравнение пунически Картаген с предградията в периода на най-големия си разцвет имал около 700 хил., а Константинопол достигнал милион преди юстиниановата чума).
Първият християнски център [редактиране]
В начало на нашата ера, християнството започнало своето разпространение именно от Антиохия. В града, своеобразна елинистична и после римска столица на Изтока, намерили убежище първите християни, които след лапидацията край стените на Йерусалим на архидякона Свети Стефан се спасили тук от преследванията на сънародниците си. След първият християнски Йерусалимски събор, именно в космополитната Антиохия се установяват апостолите Варнава и Павел да утвърждават новата вяра, където
| „ | поучаваха доста народ, и учениците в Антиохия бидоха наречени християни | “ |
(Деяния 11:20-26).
Според повечето версии, евангелист Лука е родом от Антиохия. В Антиохия се установява първата християнска мисия, а апостол Павел оттук се отправя на своите мисионерски пътувания, като първата църква в историята на християнството (Антиохиийската) управлява и апостол Петър. След разрушаването на Йерусалимския храм и сриването на Йерусалим по времето на втората юдейско-римска война, Антиохия заема логичното първо място в християнската раннохристиянска йерархия, и неслучайно в последствие Антиохийската църква е призната по значение с ранг равен на тези в Александрия, Рим и Константинопол. В Антиохия процъфтява и знаменитата Антиохийска богословска школа, която излъчва много от най-видните Отци на Църквата, сред които се откроява Йоан Златоуст. През 21 век Антиохийският патриарх заема трето място в йерархията сред патриарсите на източната църква и носи титула “патриарх на целия Изток”.
Средновековният град [редактиране]
В годините 256-260 Антиохия е превзета от войските на шахиншаха Шапур I, а жителите ѝ взети в плен и преселени в южна Месопотамия.
През 337 г. градът е сринат от земетресение, след което възстановен наново, но вече губи предишния си блясък и слава.
През месец октомври 525 г. градът е изпепелен от пожар, а на следващата 526 г. - на 26 май, разрушен от силно земетресение. На 29 ноември 528 г. ново силно земетресение разтърсва града, като жертвите са 5 хил., а зимата на 528/529 г. в района е изключително сурова, което допълнително усложнява обстановката в полусринатия античен град. Император Юстиниан Велики освобождава града за три последователни години от всякакъв фиск и налози, с цел да се възстанови.
В 540 г. Антиохия е превзета от войските на Хосров I Ануширван и наново разрушена, но е върната в пределите на империята още при управлението на Юстиниан Велики.
По времето на Арабския халифат през 7 и 8 век, античният град постепенно губи предходното си значение, слава и блясък, най-вече поради нарушената интеграционност с и в империума. Едва в 969 г. при управлението на император Никифор II Фока, Антиохия е върната в пределите на Източната Римска империя. Това статукво се запазва до битката при Манцикерт, след която византийското влияние в района отслабва и логично в 1084 г. Антиохия преминава под властта на селджуките, за да бъде превзета от кръстоносците в 1098 г.
Антиохия става център на Антиохийско княжество, просъществувало до 1268 г., когато Кръстоносна Антиохия е напълно разрушена от египетският мамелюкски султан Бейбарс I (1260-1277). В 1516 г. султан Селим I присъединява града към владенията на Османската империя, което положение се запазва до края на Първата световна война.
Съвременният град [редактиране]
Основна статия: В съответствие с решенията на конференцията в Сан Ремо през 1920 г., районът на антична Антиохия преминава под френска власт и юрисдикция, ставайки част от т.нар. Френска Сирия и според клаузите на предходното тайно споразумение Сайкс-Пико.
Това положение се запазва до 1936 г., когато Мустафа Кемал Ататюрк възползвайки се от усложнената международна обстановка в Европа и Далечния Изток, изисква от Лигата на нациите в Женева, образуването на автономен санджак в състава на френска Сирия - Хатай. В годините когато западните сили победителки в световния конфликт са заети с политиката на омиротворяване на Хитлер в Европа, Хатай се обявява за независима държава, която на 29 юни 1939 г. е анексирана от Турция, т.е. точно два месеца преди началото на Втората световна война. Срещу тази анексия никой не възразява, още повече, че западните велики сили целят по този начин да задоволят турските апетити и аспирации в района, а посредством тях да възпрат турските ревизионистични амбиции, които могат да тласнат страната в навечерието на ВСВ в лагера на Оста.
Този последен и твърде интересен епизод от историята на някога славния античен мегаполис е художествено интерпретиран във филма на Стивън Спилбърг - "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход".
От средата на 1939 г. градът е турски.
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
