Антиох VII Сидет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монета на Антиох VII

Антиох VII Сидет, ("от град Сиде"), наречен също Евергет, е владетел от династията на Селевкидите, син на Деметрий I Сотер и сестра му Лаодика V.

Управлява от 138 пр.н.е. до 129 пр.н.е., след като брат му Деметрий II Никатор е пленен от партите. Жени се за съпругата на брат си Клеопатра Теа и има син Антиох IX Кизикен и още 4 деца, межди тях Антиох, Селевк и една или две дъщери с името Лаодика.

През 138 пр.н.е. Антиох VII побеждава узурпатора Диодот Трифон в Сирия. През 134 пр.н.е. той обсажда Йерусалим и се оттегля след като получава паричен откуп и военна помощ от юдеите във връзка с планирания поход срещу Партия.

През 130 пр.н.е. Антиох VII Сидет предприема поход на изток и атакува Партското царство с амбицията да възвърне изгубените провинции. Неговата 80 хилядна армия е съпровождана от ок. 300 хиляди колонисти. След като първоначално успешно нахлува в Месопотамия, Вавилония и Медия, там започват бунтове сред местното население. Войската на Антиох VII е обкръжена в засада от партите, а самият той загива (зимата на 129 пр.н.е.). За да избегне плен, Антиох Сидет извършва самоубийство като се хвърля с коня си в пропаст. С неговото поражение и смърт завършва последният значителен опит за възстановяване на предишната селевкидска мощ.

В Сирия отново се възцарява избягалият от партски плен брат на Антиох VII - Деметрий II. Властта на следващите селевкидски владетели била ограничена само в Сирия, а между наследниците на Антиох VII и Деметрий II започва серия от династически конфликти.

Външни връзки[редактиране | edit source]