Антитавър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поглед към Антитавър от Анатолийското плато

Антита́вър, Аладагла́р (на турски: Aladağlar), още и Аладаг, е най-високата част от веригата на Тавър.

Четири върха в Антитавър са с надморска височина над 3700 m, а огромна част от масива му се издига над 3500 m. Средиземноморският климат по южните-югоизточни склонове се характеризира с безоблачно и жарко лято и дъждовна зима. Турското име Аладаглар значи „пъстри планини“.

Антитавър е популярен туристически обект. Река Гьоксу (Чакът), която се влива в Сейхан в долината Чукурова, го отделя от същинския масив на Централен Тавър или Българската планина. Според различни класификации Антитавър е определян както за Източен Тавър, така и за Източен Централен Тавър. По-често се приема, че Източен Тавър е издигащата се след вулкана Ерджиес на североизток верига на Теджер (свързваща се с Понтийските планини), по която линия се отделя Анатолийското плато от Арменското на изток.

В Антитавър се намират известните водопади Капузбаши (тур.).

Панорама[редактиране | edit source]

Панорамен изглед към Антитавър и Българската планина (Централен или Същински Тавър) в дясно на заден план

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]