Антифриз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антифриз (от гръцкото ἀντι — "против, срещу" и от английското freeze — "замръзвам") е течност, която не замръзва при ниски температури и се използва за охлаждане в двигатели с вътрешно горене. В качеството на антифриз се използва смес от етиленгликол, пропиленгликол, глицерин, алкохол и някои други съставки, примесени с вода. Целта на антифриза е да предотврати фаталното за двигателя замръзване на течността в охладителната система при ниски температури.

До 1930 година метанолът се използва като антифриз. След 1980 година е разработена нова технология, която не включва вода.

Като се смесват различни пропорции на етиленгликол с дестилирана вода се получанат течности с различна температура на замръзване в интервала от 0 до -75С. Сместа с най-ниска точка на замръзване се получава при 33% вода и 67% етиленгликол (така наречения концентрат). Увеличаването на етиленгликола води до намаляване на ефекта на антифриза! За България е достатъчно течността да има температура на замръзване -40С, което се постига с пропорция 52-55% етиленгликол и 45-48% дестилирана вода. Етиленгликолът действа корозиращо върху металите и за да се предотврати това вредно действие, към сместа се прибавят така наречените "инхибитори". В случая може да се ползва динатриен фосфат от 0.4 до 0.6% и декстрин в същото отношение. Задължително е сместа да се оцвети със син цвят (с тампонно мастило), което да напомня за отровното ѝ действие!


Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Макавеев Х. и колектив, Ръководство за автомобилния и тракторния монтьор, Държавно издателство "Техника", София, 1966