Античен Епир
| Ἄπειρος '''Античен Епир''' |
|
 Античен Епир |
|
| Столица | Пасарон (330-295 пр.н.е.) Амбракия (295-224 пр.н.е.) Фоника (224-167 пр.н.е.) |
| Официален език | северозападен древногръцки - дорийски (съществува спор) |
| Валута | епиротска драхма |
| В Античен Епир съществува култ към древногръцката религия | |
Античен Епир е държава просъществувала между 330 и 167 г. пр.н.е.
[редактиране] История
Пелопонеската война отслабва мощта на Древна Гърция, като привлича варварите към противостоящите си лагери. Илирите, епиротите и македоните се включват на някоя от страните във войната, като армиите на местните молоси, теспроти и чами (чаоните или още хаоните) участват на страната на коалицията срещу съюзниците на Атина. Древна Атина губи войната, от което страдат и нейните съюзници сред които са епиротите. В политически и военен план, края на продължителния конфликт засилва мощта и значението на „варварите” в непосредственото обкръжение на древните гърци. По това време, Македонското царство изпъква като първа регионална сила.
През 4 век пр.н.е. се формират държави с мощни армии в Македония, Дардания, Епир и Илирия. В Епир се разгарят битки за власт. Молоският цар Алкета, син на Тарипс, за известно време губи властта и търси убежище в Сиракуза. За да си възвърне трона, Алкета търси помощта на илирийската държава, организирана по онова време около племето на енхелеите. През 385 г. пр.н.е. илирийският цар Бардил изпраща армия, която да възстанови Алкета начело на молоското царство. Именно това събитие води до създаването на Античен Епир като политическа формация. Около молосите със съседните теспротите и хаони, се формира Античната епирска държава, наричана на първо време Молоска лига, а по-късно през втората половина на 4-и век пр.н.е. и Епирска лига между тях. Античен Епир често воюва със съседните Илирия и Македония въпреки монархическите съюзи между тях, редовно скрепявани чрез династични бракове.
По него време най-значителните градове на Епир са Дирахион и Аполония. Мощта на молосите залязва след смъртта на епирския цар Пир.
