Антична Тесалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Географски граници на Тесалия
Области в Антична Тесалия

Антична Тесалия е регион към Древна Гърция.

По времето на микенската цивилизация, Тесалия е известна като Еолия, епоним от Еол и етноним който продължава да се употребява за една част от древните елини - еолийците с техния еолийски диалект на древногръцкия език.

География[редактиране | edit source]

Антична Тесалия се свързва с Аперантия (Ἀπεραντία), която днес е малък район в югозападна Тесалия - Евритания и по-точно района на Аграфа със село Граница.

История[редактиране | edit source]

В Тесалия са разкрити артефакти още от времето на неолита от около 5000-2500 г. пр.н.е. Селища на микенската цивилизация също са разкрити.

Митология[редактиране | edit source]

Древногръцката митология представя Тесалия за родината на Ахил и Язон, както и за цяла поредица митологични същества и народи (кентаври, лапити, фтиоти, мирмидони). Други древни племена в Тесалия, споменати от Омир, са еолийците, магнезийците (древните жители на Магнезия), пераеби и пеласгите.

Според Херодот (vii. 176; Veil. Pat. i. 3) местните тесалийци по него време са епирско племе от Теспротия, т.е. теспроти, което изпърво живяло в Епир - виж и Античен Епир. Херодот предава, че под водачеството на свой предводител, тези тесалийци-теспроти нахлули в тогавашна западна Тесалия и прогонили местните пенестаи - древни еолийски жители на тази страна, след което населили и други части на Стареа Елада и най-вече най-плодородните ѝ области, принуждавайки пераебите, магнезите и ахейските фтиоти да им отдават почит. [1]

Класи[редактиране | edit source]

Населението на Антична Тесалия, както и на Лакония се състояло от три класи:

  1. пенестаи със статут на илоти;
  2. други заварени местни жители, които обитавали областите незаети от тесалийците-нашественици. Те отдадавали почит на новите господари и не участвали в управлението;
  3. тесалийци които единствени осъществявали управлението в Антична Тесалия и които били заели земите на пенестаите.

История[редактиране | edit source]

За известен период след завладяването на Тесалия от античните тесалийци, изглежда тя попаднала под държавното влияние на Древна Гърция, посредством елинизацията на местните управляващи аристократични фамилии. По това време страната е разделена на четири области - Фтиотида, Флистиеолия, Тесалиотия и Пеласгиотия (явно по племенната резделеност на фтиоти, флистиеолийци, тесалийци и пеласги). [2] ​​Това разделение на страната продължило и насетне. Всяка от тези области се ползвала с автономия и управлявала сама делата си посредством провинциален съвет с изпълнителен орган на местно самоуправление. [3] Макар и разделена на четири области, Тесалия имала общ военен предводител, наричан василевс (Херодот, История, стр. 63), а понякога и архонт (Дионисий), който оглавявал обединената тесалийска войска. Примерно Язон Ферски (от Фере) събирал армия от над 8000 конници и не по-малко от 20 000 хоплити или по други сведения 6000 конници и 10 000 хоплити. [4] С такава численост била тесалийската армия по времето на Кир Младий (син на Дарий II). Въпреки някои общи институции и инициативи, Тесалия била винаги разделена на четири области и на градове, които даже се ползвали с по-голяма независимост от областите ѝ.

На практика Антична Тесалия никога не е била обединена политически. Самостоятелните ѝ градове и четирите етнически области били независими едни от други. Начело на самостойните ѝ общности била аристокрация, а управлението им аристократично. Например начело на Лариса бил Алеуад според Херодот, който го намира василевс, а на Скопада - Кранон и на Фарсала - Креонд. Тесалийската аристокрация притежавала обширни имения, била култивирана и гостоприемна, демонстрирайки богатството си. По този начин приличала древногръцките музи. Имало и отлики от аристократичното управление, понеже по някое време Лариса се управлявала като демокрация. Също така Фарсала в края на Пелопонеската война преживяла сътресения и в името на спокойствието и сигурността на гражданите, избрала демокрацията, но тези обществени явления за Тесалия били спорадични.

През лятото на 480 г. пр.н.е. персите нахлуват в Тесалия. Тесалийската армия, която охранявала Темпейската долина се евакуирала своевременно преди да пристигне персийската, след което Тесалия се предала на Ахеменидите. Впоследствие влиянието на тесалийската аристокрация в обществения живот на античната страна постепенно намалява и към края на Пелопонеската война започват да се налагат демократични движения. По-това време Фере и Фарсала са водещите градове-държави тип полиси, които определят политическия курс в и на Тесалия. Фере бил тирания, вероятно произтекла от наложената демокрация по образец на Лакония. В периода 374 - 370 г. пр.н.е. Тесалия е кратоктрайно политически обединена, но впоследствие е наново разделена на четири между наследниците на Язон Ферски - Полидор, Полипрон, Александър Ферски (упражнявал власт над Фере), Тисифон и Ликофрон.

По времето на Филип II Македонски, тесалийската аристокрация влиза в политически съюз с Древна Македония, а македонският владетел лишава Ликофрон през 353 г. пр.н.е. от власт и възстановява автономията на много тесалийски градове, съществувала преди. През 344 г. пр.н.е. се формира Тесалийската лига, а страната е тетрархия. Тесалийската конница влиза в състава на древномакедонската армия и много тесалийци участват в кампанията на Александър Велики на изток към Индия. В края на Първата македонска война, през 197 г. пр.н.е. Тит Квинкций Фламинин освобождава Орестиада, но в крайна сметка Тесалия, заедно със западен Епир влиза в състава на римската провинция Македония. [5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Thucyd. ii. 101, iv. 78, viii. 3,; Aristot. Pol. ii. 6.
  2. Aristot. ap. Harpocrat. s. v. Tetrarchy: Strab. ix. p. 430.
  3. Thirlwall, Hist, of Greece, vol. i. p. 437.
  4. Id. vi. 1. § 8,
  5. Liv. xxxiii. 34, xxxiv. 51, Polyb. xviii. 30.