Антична Тесалия
Антична Тесалия е регион към Древна Гърция.
По времето на микенската цивилизация, Тесалия е известна като Еолия, епоним от Еол и етноним който продължава да се употребява за една част от древните елини - еолийците с техния еолийски диалект на древногръцкия език.
Съдържание |
[редактиране] География
Антична Тесалия се свързва с Аперантия (Ἀπεραντία), която днес е малък район в югозападна Тесалия - Евритания и по-точно района на Аграфа със село Граница.
[редактиране] История
В Тесалия са разкрити артефакти още от времето на неолита от около 5000-2500 г. пр.н.е. Селища на микенската цивилизация също са разкрити.
[редактиране] Митология
Древногръцката митология представя Тесалия за родината на Ахил и Язон, както и за цяла поредица митологични същества и народи (кентаври, лапити, фтиоти, мирмидони). Други древни племена в Тесалия, споменати от Омир, са еолийците, магнезийците (древните жители на Магнезия), пераеби и пеласгите.
Според Херодот (vii. 176; Veil. Pat. i. 3) местните тесалийци по него време са епирско племе от Теспротия, т.е. теспроти, което изпърво живяло в Епир - виж и Античен Епир. Херодот предава, че под водачеството на свой предводител, тези тесалийци-теспроти нахлули в тогавашна западна Тесалия и прогонили местните пенестаи - древни еолийски жители на тази страна, след което населили и други части на Стареа Елада и най-вече най-плодородните ѝ области, принуждавайки пераебите, магнезите и ахейските фтиоти да им отдават почит. [1]
[редактиране] Класи
Населението на Антична Тесалия, както и на Лакония се състояло от три класи:
- пенестаи със статут на илоти;
- други заварени местни жители, които обитавали областите незаети от тесалийците-нашественици. Те отдадавали почит на новите господари и не участвали в управлението;
- тесалийци които единствени осъществявали управлението в Антична Тесалия и които били заели земите на пенестаите.
[редактиране] История
За известен период след завладяването на Тесалия от античните тесалийци, изглежда тя попаднала под държавното влияние на Древна Гърция, посредством елинизацията на местните управляващи аристократични фамилии. По това време страната е разделена на четири области - Фтиотида, Флистиеолия, Тесалиотия и Пеласгиотия (явно по племенната резделеност на фтиоти, флистиеолийци, тесалийци и пеласги). [2] Това разделение на страната продължило и насетне. Всяка от тези области се ползвала с автономия и управлявала сама делата си посредством провинциален съвет с изпълнителен орган на местно самоуправление. [3] Макар и разделена на четири области, Тесалия имала общ военен предводител, наричан василевс (Херодот, История, стр. 63), а понякога и архонт (Дионисий), който оглавявал обединената тесалийска войска. Примерно Язон Ферски (от Фере) събирал армия от над 8000 конници и не по-малко от 20 000 хоплити или по други сведения 6000 конници и 10 000 хоплити. [4] С такава численост била тесалийската армия по времето на Кир Младий (син на Дарий II). Въпреки някои общи институции и инициативи, Тесалия била винаги разделена на четири области и на градове, които даже се ползвали с по-голяма независимост от областите ѝ.
На практика Антична Тесалия никога не е била обединена политически. Самостоятелните ѝ градове и четирите етнически области били независими едни от други. Начело на самостойните ѝ общности била аристокрация, а управлението им аристократично. Например начело на Лариса бил Алеуад според Херодот, който го намира василевс, а на Скопада - Кранон и на Фарсала - Креонд. Тесалийската аристокрация притежавала обширни имения, била култивирана и гостоприемна, демонстрирайки богатството си. По този начин приличала древногръцките музи. Имало и отлики от аристократичното управление, понеже по някое време Лариса се управлявала като демокрация. Също така Фарсала в края на Пелопонеската война преживяла сътресения и в името на спокойствието и сигурността на гражданите, избрала демокрацията, но тези обществени явления за Тесалия били спорадични.
През лятото на 480 г. пр.н.е. персите нахлуват в Тесалия. Тесалийската армия, която охранявала Темпейската долина се евакуирала своевременно преди да пристигне персийската, след което Тесалия се предала на Ахеменидите. Впоследствие влиянието на тесалийската аристокрация в обществения живот на античната страна постепенно намалява и към края на Пелопонеската война започват да се налагат демократични движения. По-това време Фере и Фарсала са водещите градове-държави тип полиси, които определят политическия курс в и на Тесалия. Фере бил тирания, вероятно произтекла от наложената демокрация по образец на Лакония. В периода 374 - 370 г. пр.н.е. Тесалия е кратоктрайно политически обединена, но впоследствие е наново разделена на четири между наследниците на Язон Ферски - Полидор, Полипрон, Александър Ферски (упражнявал власт над Фере), Тисифон и Ликофрон.
По времето на Филип II Македонски, тесалийската аристокрация влиза в политически съюз с Древна Македония, а македонският владетел лишава Ликофрон през 353 г. пр.н.е. от власт и възстановява автономията на много тесалийски градове, съществувала преди. През 344 г. пр.н.е. се формира Тесалийската лига, а страната е тетрархия. Тесалийската конница влиза в състава на древномакедонската армия и много тесалийци участват в кампанията на Александър Велики на изток към Индия. В края на Първата македонска война, през 197 г. пр.н.е. Тит Квинкций Фламинин освобождава Орестиада, но в крайна сметка Тесалия, заедно със западен Епир влиза в състава на римската провинция Македония. [5]
