Антонио Раймонди

Антонио Раймонди

Антонио Раймонди ( на италиански Antonio Raimondi) (19 септември 1826 - 26 октомври 1890) италиански географ и картограф на перуанска служба.

Роден в Милано, като годината на раждането му е спорна (по други източници е роден на 19 септември 1824). През 1848 младия Раймонди участва във войната за обединение на Италия. Отвратен от ужасите на сраженията Раймонди емигрира в Перу, където пристига на 28 юли 1850 и остава там до края на живота си.

Раймонди принадлежи към семейството на класическите учени от своето време – природолюбители-енциклопедисти. За неговите изследвания не са пречка нито времето, нито мястото на пътешествие. В своите пътешествия Раймонди събира всичко – растения, животни, насекоми, минерали, провежда метеорологични наблюдения, етнографски изследвания, извършва картирания на големи региони от Перу. Събира богата информация за залежите на въглища, количеството на гуаното по крайбрежните острови Чинча, открива находища на селитра в Тарапака и злато в Карабая, съставя застроителни планове на градовете Кахамарка, Чачапояс и Хуанкавелика, открива археологически паметници и други.

От 1850 до смъртта си изследва Перуанските Анди и източните им склонове – Ла Монтаня. През 1876 публикува общо географско описание на Перу, а през 1889 издава карта на страната в М 1:500000. През 1888 е един от основателите на Перуанското географско дружество. Изследва планинската област Анкаш, разположена между река Мараньон и Тихия океан. Открива хребета Кордилера Бланка (връх Уаскаран – 6768 м). Изследва и бреговия хребет Кордилера Негра и течащата мужду двата хребета река Санта (най-голямата перуанска река, вливаща се в Тихия океан). Резултатите от тези си изследвания публикува през 1873 в книгата си "Департамента Анкаш".

Раймонди е несъмнено най-известния учен на Перу през втората половина на ХІХ в. От 1851 е професор по естествена медицина. През 1856 става един от основателите на медицинския факултет, а през 1861 - на факултета по аналитична химия към университета в Сан Маркос. Неговите мащабни изследвания са признати от Британското Кралско географско дружество, Италианското дружество по антропология, етнология и сравнителна психология, Парижкото географско дружество и други.

Умира на 64-годишна възраст на 26 октомври 1890 в Сан Педро де Лиос в Перу.

Неговото име носят няколко учреждения, училища, теотри, музеи, висши учебни заведения, улици и площади в различни градове на Перу и провинция Антонио Раймонди в регион Анкаш в Западно Перу.

Съчинения

• Minerales del Perú ó Catálogo razanado de una collección que representa los principales tipos minerales de la Republica... (1878);
• El Perú. Estudios mineralogicos y geológicos (t. 1-4, 1874-1902);
• Minas de oro de Carabaya (1883).

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 364-365. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antonio Raimondi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.