Антонио Розмини
|
||||||||
Антонио Розмини Сербати (на италиански: Antonio Rosmini Serbati) (24 март 1797, Роверето, Италия - 1 юли 1855, Стреза, Италия) е италиански философ, теолог и духовник на Римокатолическата църква.
Биография [редактиране]
През 1828 г. основава религиозна общност на име "Институт на милосърдието" (Instituto della Carità), съществуваща и до днес като орден под името "розминианци". Книгите му "За петте рани на Светата Църква" (Delle Cinque Piage della Santa Chiesa) и "Конституцията според социалната справедливост" (La costituzione secondo la giustizia sociale) срещнали съпротива от йезуитите и били включени в Индекса на забранените книги през 1849 г. Близък приятел на Алесандро Манцони. Води интелектуални спорове с други италиански философи, като Винченцо Джоберти например. Обявен за блажен на 18 ноември 2007 г. в Италия.
Библиография [редактиране]
- Nuovo saggio sull’origine delle idee, 1830
- Princìpi della scienza morale, 1831
- Filosofia della morale, 1837
- Antropologia in servizio della scienza morale, 1838
- Filosofia della politica, 1839
- Filosofia del diritto, 1841—1845
- Teodicea, 1845.
