Антонио Розмини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антонио Розмини-Сербати
Антонио Розмини-Сербати 

италиански духовник и философ
Роден: 24 март 1797
Роверето, Италия
Починал: 1 юли 1855
Стреза, Италия

Антонио Розмини Сербати (на италиански: Antonio Rosmini Serbati) (24 март 1797, Роверето, Италия - 1 юли 1855, Стреза, Италия) е италиански философ, теолог и духовник на Римокатолическата църква.

Биография[редактиране | edit source]

През 1828 г. основава религиозна общност на име "Институт на милосърдието" (Instituto della Carità), съществуваща и до днес като орден под името "розминианци". Книгите му "За петте рани на Светата Църква" (Delle Cinque Piage della Santa Chiesa) и "Конституцията според социалната справедливост" (La costituzione secondo la giustizia sociale) срещнали съпротива от йезуитите и били включени в Индекса на забранените книги през 1849 г. Близък приятел на Алесандро Манцони. Води интелектуални спорове с други италиански философи, като Винченцо Джоберти например. Обявен за блажен на 18 ноември 2007 г. в Италия.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Nuovo saggio sull’origine delle idee, 1830
  • Princìpi della scienza morale, 1831
  • Filosofia della morale, 1837
  • Antropologia in servizio della scienza morale, 1838
  • Filosofia della politica, 1839
  • Filosofia del diritto, 1841—1845
  • Teodicea, 1845.

Външни препратки[редактиране | edit source]