Антони Славински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антони Славински
български инженер и политик

Роден
19 май 1946 г. (77 г.)

Учил вТехнически университет (София)
Научна дейност
ОбластТелекомуникации
Работил вНаучноизследователски институт по съобщенията
Нов български университет
Политика
ПартияДемократическа партия
Министър
Министър на транспорта и съобщенията в правителството на Иван Костов
Антони Славински в Общомедия

Антони Димитров Славински е български политик. Почетен професор на Нов български университет (2000).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Антони Славински и проф. Екатерина Михайлова по време на конференцията „Медиите в България: 30 години по-късно“, Аула на Нов български университет, 21 ноември 2019 г.

Роден е на 19 май 1946 г. в София. Завършва ВМЕИ, специалност „Радиотехника“. До 1992 г. работи в Научноизследователския институт по съобщенията като научен сътрудник и като ръководител на секция и направление. Специализира честотно планиране и управление в Женева и стратегическо управление и ръководство във Виена. От 1992 до 1995 г. е член на борда на директорите и заместник-председател по планиране и изграждане на мрежи на Българската телекомуникационна компания. По време на правителството на Жан Виденов е освободен от БТК и работи като независим консултант.[3][4]

През 1997 г. е назначен за председател на Комитета по пощи и далекосъобщения от служебния кабинет на Стефан Софиянски. От края на 1999 до 2001 г. заема поста министър на транспорта и съобщенията в правителството на Иван Костов.[3]

Антони Славински е член на Демократическата партия от 1992 г. Той е преподавател в Нов български университет и председател на Асоциация „Телекомуникации“.[3][4]

От 2011 г. до 2020 г. е председател на Настоятелството на Нов български университет, заменяйки на поста проф. Богдан Богданов – учредител на университета.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм Краус министър на транспорта и съобщенията (21 декември 1999 – 24 юли 2001) Пламен Петров