Антон Ашкерц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Ашкерц
словенски поет
Антон Ашкерц 
Роден: 9 януари 1856
Любляна, Словения
Починал: 10 юни 1912 г. (на 56 г.)
Словения

Антон Ашкерц (псевдоним: Горазд) (9 януари 1856, Любляна - 10 юни 1912) - словенски поет, представител на реализма в словенската литература. Пише също балади и романси.

Биография[редактиране | edit source]

Той е роден в семейство на селяни. След завършване на гимназията в Целе, започва да учи в семинарията в Марибор. Става свещеник през 1880 г. През 1889 г. работи като ръководител на Историческия архив на град Любляна. На това място той е назначен от кмета на Любляна Иван Хрибар.

Творчество[редактиране | edit source]

Автор е на повече от 10 книги, лирически и епически творби, на драматични произведения и пътеписи:

  • "Балади и романси" - 1890 г.
  • "Лирически и епически стихотворения" - 1896 г.
  • "Златорог" - 1904 г.
  • "Рапсодии на българския гуслар" - 1904 г. - посвещава я на българския народ.