Антон Митанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Митанов
български общественик
Роден
1839 г.
Починал
1911 г. (72 г.)

Антон (Андон) Козманов Митанов (Митан) е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

А. К. Митанов с жена си, 27.1.1901 г.

Антон Митанов е роден в 1839 година град Охрид в Османската империя.[1] Учи заедно с Григор Пърличев в гръцкото училище в родния им град. Занимава се с търговия с кожи и лихварство в Охрид и в столицата Цариград и дълги години е касиер-секретар на Българската екзархия от самото ѝ основаване. Митанов събира помощите от Цариградската българска колония за издръжка на училищата в Македония и разпределя екзархийските субсидии за учители и пособия за Западна Македония. Митанов дава безлихвено голяма сума пари за откриването на Солунската българска мъжка гимназия.[2][3]

Умира в 1911 година в Охрид.[1] Дъщеря му Екатерина (1869 – 1949) е женена за Антон Кецкаров,[4] дъщеря му Хрисанта е женена за Никола Пасхов, а дъщеря му Виктория - за Боян Биолчев.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Антон Митанов
(1839 - 1911)
 
Захарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Кецкарова
(1869 — 1949)
 
Антон Кецкаров
(1865 — 1945)
 
Виктория Биолчева
(1878 — 1951)
 
Боян Биолчев
(1870 — 1933)
 
Хрисанта Пасхова
 
Никола Пасхов
(1862 — 1932)
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 70.
  2. Петкова, Неделя. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 32, 144.
  3. Алманах „Македония“, София, 1930, стр. 108.
  4. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 71.