Антон Митанов
| Антон Митанов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 1911 г.
|
Антон (Андон) Козманов Митанов (Митан) е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Антон Митанов е роден в 1839 година град Охрид в Османската империя.[1] Учи заедно с Григор Пърличев в гръцкото училище в родния им град. Занимава се с търговия с кожи и лихварство в Охрид и в столицата Цариград и дълги години е касиер-секретар на Българската екзархия от самото ѝ основаване. Митанов събира помощите от Цариградската българска колония за издръжка на училищата в Македония и разпределя екзархийските субсидии за учители и пособия за Западна Македония. Митанов дава безлихвено голяма сума пари за откриването на Солунската българска мъжка гимназия.[2][3]
Умира в 1911 година в Охрид.[1] Дъщеря му Екатерина (1869 – 1949) е женена за Антон Кецкаров,[4] дъщеря му Хрисанта е женена за Никола Пасхов, а дъщеря му Виктория - за Боян Биолчев.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Антон Митанов (1839 - 1911) | Захарина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Кецкарова (1869 — 1949) | Антон Кецкаров (1865 — 1945) | Виктория Биолчева (1878 — 1951) | Боян Биолчев (1870 — 1933) | Хрисанта Пасхова | Никола Пасхов (1862 — 1932) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 70.
- ↑ Петкова, Неделя. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 32, 144.
- ↑ Алманах „Македония“, София, 1930, стр. 108.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 71.
