Антон Шибаков
| Антон Шибаков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Антон Шибаков в Общомедия | |
Антон Велянов Шибаков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Шибаков е роден в 1883 година в охридското село Велгощи, тогава в Османската империя. Работи като дюлгерин. Четник е при Борис Сарафов в 1903 година. През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода на четата от родното си село. На 25 юли Шибаков заедно с четата на Сандре Георгиев от Опеница се сражава с турска войска при Прентов мост на шосето Охрид – Ресен.[1] По време на въстанието е ранен, баща му е убит, две от семейните къщи са изгорени.[2]
След въстанието Шибаков емигрира в България, а през 1910 година – в САЩ.[2] Завръща се в навечерието на Балканската война и постъпва като доброволец във 2 рота на 10 прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.[3]
Шибаков взема участие и в Охридско-Дебърското въстание в 1913 година.[4]
Антон Шибаков е осъден на смърт от сръбските власти след края на Първата световна война, но е помилван и лежи в затвора до 1926 година.[4][5]
В 1941 година е избран в местната охридска контролна комисия на Илинденската организация.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 32.
- ↑ а б Арсовъ, Т. Антонъ Веляновъ Шибаковъ // Илюстрация Илиндень 2 (132). Илинденска организация, февруарий 1942. с. 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 804.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 191.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 536.
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
