Антрацит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антрацитът (също антрацитни въглища) e най-древният вид изкопаеми въглища - на около 300 милиона години.
Характеризира се с голяма плътност и блясък. Съдържа 95 % въглерод. Използва се като твърдо висококалорийно гориво - счита се, че антрацитните въглища са най-калоричният вид въглища. При изгаряне отделят между 6800 и 8350 kcal/kg. Имат само 2,5% влага.
Геоложките запаси са от 28 милиарда тона. Залежите им обикновено са на тънки пластове дълбоко в земните недра. Затова се добиват трудно и са скъпи. В България се добиват в Свогенския басейн.
Намират приложение в стъкларската, карбидната, вародобивната и понякога в бижутерийната промишленост.