Анхой
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Анхой 安徽省 Ānhuī Shěng |
|
 |
|
| Административна единица | провинция |
| Административен център | Хефей |
| Най голям град | Хефей |
| Секретар на ККП | Го Дзинлун |
| Губернатор | Ван Дзиншан |
| Площ | 139 400 км² |
| Население(2004) | 64 610 000 |
| Гъстота на населението | 463 д/км² |
| Националности (2000) | китайци - 99% дунгани - 0,6% |
| Префектури | 17 |
| Окръзи | 105 |
| Общини | 1 845 |
| ISO 3166-2 | CN-34 |
| Oфициална страница: http://www.ah.gov.cn |
|
Анхой (на мандарински:安徽; пинин: Ānhuī) e провинция в източната част на Китай. Административен център и най-голям град в провинцията е град Хефей.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] География
Територията на провинция Анхуей е 139,6 хил.кв.км., намира се в югоизточната част на Китай, в долното течение на р.Яндзъ. Името на провинцията идва от имената на два града – Анцин и Хуейчан. Реките Яндзъ и Хуайхъ разделят провинцията на три естествени региона: равнината Хуайбей (на север от Хуайхъ), хълмистата част Дзианг Хуай (между Яндзъ и Хуайхъ) и планинската верига Дзиангнан (на юг от Яндзъ). На север от река Хуайхъ теренът е равнинен. Той представлява част от Севернокитайската равнина. Средната част между реките Яндзъ и Хуайхъ представлява верига от хълмове. Земите от двете страни на Яндзъ и около езерото Чаоху са ниски и равнинни. Принадлежат към равнината по долното течение на Яндзъ. Южната част е почти изцяло хълмиста. От друга страна е делението на провинцията на 5 топографски зони: равнината на север от Хуайхъ, хълмовете между Хуайхъ и Яндзъ, планинската верига Дабиешан в западен Анхуъй, равнините покрай река Яндзъ, хълмовете в южен Анхуей.
[редактиране] Климат
Анхуей е разположена на преходния пояс между умерената зона и субтропичната зона. В провинцията е топло и влажно, с ясно изразени сезони, с обилни валежи. За тук са характерни резките промени във времето, пролетните суши, летните наводнения. Средната годишна температура варира от 14 до 17 градуса. В 200 до 250 дни температурите са над нулата. Годишните валежи са от 800 до 1800 милиметра.
[редактиране] Икономика
Земята в Анхуей е плодородна. Отглеждат се ориз, пшеница, грах, боб, тютюн, фъстъци, черен чай «Чимен», зелен чай «Туенси». Общата обработваема земя на провинцията е 5, 74 милиона хектара и е подходяща за разнообразни земеделски култури. Има изградена много добра система за напояване и за предотвратяване на наводненията. В провинцията има 3,6 милиона хектара гори, с разнообразни видове растения, 91 вида диви животни, които са под национална защита. Най-ценните от тях са алигаторите в Яндзъ. В провинцията има над 40 полезни изкопаеми – въглища, желязо, мед, манган. Тук има още сяра, варовик, калцит, глина, бентонит. Провинцията е основен производител на туш и калиграфска хартия. Производител е и на четки за рисуване. Автомобилостроенето е една от най-силно развитите индустрии в Анхуей. Произвеждат се и много уреди за домокинството – хладилници, перални, цветни телевизори, климатици и др. Мините за въглища Хуайнан и Хуайбей произвеждат най-много в южен Китай.
[редактиране] Транспорт
Благодарение на магистралите в Анхуей може да се стигне за 2-5 часа до големи градове като Шанхай, Нандзинг, Суджоу, Чангджоу, Уси, Суджоу, Лиенюнганг, Хангджоу, Дзиндзианг, Нанчанг, Ухан, Дженгджоу и др. На територията на Анхуей се намира най-гъстата ЖП мрежа в Източен Китай. Шестте летища в Анхуей позволяват връзка с Пекин, Шанхай, Гуанджоу, Шънджън и Хонг Конг. На територията на Анхуей има 5 пъвокласни пристанища на Яндзъ.
[редактиране] Главни градове и туристически дестинации
Главен град на провинцията е Хъфей. Намира се в средата на провинцията. Основан е през 3 век пр. Хр. Хъфей е индустриален център. Развити са леката промишленост, машиностроенето, химическата промишленост.
•Хуаншан (Жълтата планина)– това е известно в цял свят царство на удивителни борове, причудливи камъни, море от облаци и топли извори. Като цяло планината Хуаншан е известна с четирите главни забележителности: борове, скали, облаци, минерални извори. Върховете на Хуаншан се извисяват в южната част на провинцията, образувайки заедно с принадлежащите територии резерват с обща площ 154 кв км. Областта се гордее с 72 именовани върхове, разпростиращи се на площ от 59 квадратни мили. През декември 1990 година Планината Хуаншан е включена в списъка на ЮНЕСКО за природните паметници на световното наследство. "Жълтата планина" привлича милиони посетители всяка година, които изкачват върховете й. Геолозите смятат че преди 400 – 200 милиона години на мястото на планината е имало водна площ. След изхвърлянето на магма се е получила планината преди 100 милиона години. Релефът на планината се е променял няколко пъти. Тук и до днес могат да се видят следите от движението на ледниците. Първоначално Хуаншан се е наричала Черната планина заради лъскавите черни скали в нея. Жълтият император Хуанди решил да потърси място, където няма остаряване. Той назовал двамата даоисти Жун Чъндзъ и Фу Циугун за свои учители и започнал да се учи от тях на начините за постигане на безсмъртие и вечна младост. стигнали до Черната планина, Хуанди веднага усетил, че тази планина е идеалното място за тях. След 480 години от една скала в планината изведнъж бликнал червен извор, над който се кълбяла пара и се издигал приятен аромат. Фу Циугун поканил Хуанди да се изкъпе в червената вода. Той се потопил там за 7 дни и 7 нощи и се сменила цялата му остаряла набръчкана кожа и той все едно се подменил. Хуанди вече се превърнал в безсмъртен и вече нямало да се тревожи, че може да остарее и умре. И понеже Хуанди именно в тази планина достигнал безсмъртието, тя била преименувана от Черна в Жълта. В това име се влага смисъла „Императорската планина”. Планината Хуаншан има 72 върха, в разнообразни форми. Трите най-главни върха са Лиенхуафен, Тиендуфен и Гуанминдин. Те се издигат над 1800 метра. Върхът Лиенхуафен (връх на лотоса)действително напомня за великолепно цвете, което се издига ногоре към небето. Върхът е заобиколен от всички страни от облаци. Нарича се още Северно море от облаци. Интересен е и върхът Тиендуфен, което в превод означава небесна столица. От дравни времена до сега посетителите се стремят да достигнат до най-високата точка на върха.
• Има повече от 10 000 борови дървета в планината. Те са уникално явление в ботаниката, защото различните борови дървета имат най-причудливи форми. Някои са с къси «лапи» и напомнят на дракони, някои са изтеглени като врата на жерав. Хуаншанският бор (наречен гостоприемният бор) е едно вековно дърво, което приветства всички посетители по пътя на горе към планината. Най-известни от боровете са Гостоприемният бор «Лежащият дракон» и «Черният тигър».
• Нефритеният параван
• Не по малко приказни са и образите на скалите. В тях може да се видят фигури на животни, птици и лица на древни хора. Народът е съставил повече от 120 названия на скалите. Най-известни за туристите са скалните групи – „Маймуната гледа към морето”, „Летящият камък” и «Катерещата се катеричка».
• Тук има повишена влажност на въздуха заради обилните валежи и множеството ручеи. Тук се е създал рядък феномен – 250 дни в годината Хуаншан е погълнат от мъгла.
• Минералните извори на планината Хуаншан цяла година поддържат температура 42 градуса. Също така, в планината Хуаншан има множество водопади. Могат да се видят редки явления на природата в планината, като например «Светлината на Буда», «Борът, обвит в мъгли», «Висящият лед».
• Флората на Хуаншан включва повече от 1450 вида.
• Известната будистка планина Дзюхуашан е една от четирите известни будистки планини на Китай. Тя е най-известното място на странстващите богомолци Даоси на юг от Яндзъ. На планината има 99 върха и 94 храма, които привличат много вярващи и туристи." На планината има много храмове и фигурата на върховете й прилича на венчелисчета на лотос, затова планината също се нарича „Лотосова будистка градина". Площта на планината Дзюхуашан е 120 кв.км. и тя е известна с будистката си култура. Тук се е развило будисткото учение Буда Дидзануан (един от четирите китайски Буди). Планината Дзюхуашан главно е съставена от гранити, затова будитските постройки са построени по планината, дори някои храмове са построени върху големите скали, които образуват един цялостен специфичен пейзаж заедно с планините, растенията и морето от облаци. В Дзюхуашан има много исторически останки, свързани с Дзин Цяодзюе, от които най-известната е построения върху скала храм Дунячан – 871 нмв.
• Комплексът на старинните селища в околията И е разположен да подножието на планината Хуаншан. Той е построен в традиционен стил на архитектурната школа Хой. Повечето старинни жилища и родови храмове са построени през династиите Мин и Цин. Те добре са се съхранили до наши дни. В епохата на династия Мин са били създадени 27 съоражения, а 3611 по времето на Цин. Архитектурният стил на школата Хой се забелязва тук на всякъде в изящните гравюри, в рисунките върху керемидите, в дървените колони, в каменните стени на жилищата и храмовете, в оригиналния и пищен интериор. Тези селища са не само уникална туристическа забележителност, но и представляват голяма историческа ценност. Най-видно място заема селото Сиди Цун, което наси названието «Музей на Жълтите съоръжения на Китай по времето на династията Мин и Цин».
• Толкова е известно и селището Хунцун, което със своята подредба напомня на бик. Селището Сидицун се намира в югоизточната част на околията И. В него има 300 къщи и храмове, издигнати през епохата на династиите Мин и Цин. Сред тях 124 са в добро състояние. Разположението и планировката на сградите и улиците е останало в първоначалния си вид. Къщите, храмовете в селището са грандиозни. Чуждестранните архитекти оппределят селището като «един от най-добре запазилите се старинни комплекси» и като «най-красивото старинно селище в света».
• Една от забалежителностите е селището, което е древен архитектурен паметник, съхранил красотата и очарованието на древен Китай. То става световноизвестно, благодарение на филма "Тигър и дракон", който е сниман там. Селото се слави с красотата си, тъй като е заобиколено от облаци и мъгли. Селото е построено във формата на вол. Вярва се, че хълмът Лей Ганг е „главата” , две големи дървета на върха му са „рогата”, постройките са „тялото”, криволичещо поточе е „червата”, езеро във формата на полумесец е „стомахът”, и четирите моста са „четирите крака”. Неговата планировка и външен вид са толкова изящни и живописни, че селището е определено като „уникално произведение в историята на архитектурата. Всички жилища тук са подредени добре. Всички са построени с розови стени и черни керемиди. Тук е Народния Импарски дворец. Неговите колони, греди, рамки на врати са украсени с разнообразни дърворезби. Някои фигури и мотиви са украсени със злато. През 2000 години селищата Сидицун и Хунцун на провинцията Анхуей са включени в списъка на ЮНЕСКО.
[редактиране] Външни препратки
| Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции |  |
|||||||||
|
||||||||||
