Аншлус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Общият немски термин аншлус (букв. свързване, привързване, в техниката - съединител) е част от специфичното политическо събитие Аншлус Остеррайхс (Der Anschluss Österreichs, на немски). То представлява присъединяването на Австрия /Източния Райх/ към „Голяма Германия /Grossdeutschland/“ през септември 1938 г. От началото на 1938 г. нацистите подготвят аншлуса на Австрия чрез политически и военен натиск на австрийските нацисти върху законната власт на република Австрия. Това събитие се контрастира от изключването на Австрия от Германия при създаването на Имперска Германия през 1871 г.

От геополитическа и историкоидеологическа гледна точка явлението "Аншлус" включва и германското мирно анексиране на Судетската област, отнета от Чехословакия по-късно през 1938 г., както и присъединяването към Райха на Мемел (Клайпеда).

"Горещият аншлус" е последното мирно действие на германското нацистко правителство в опитите му да коригира резултатите от Версайския договор.

Предистория[редактиране | edit source]

След пълното овластяване на Хитлер и получаването на специалните правомощия едновременно на канцлер (съветник) и президент (главнокомандвщ) Нацистка Германия е в предвоенна подготовка. Пропагандна кампания се провежда и в Австрия от местни нацистки организации, водени от Артур Зайс-Инкварт. Те прокламират противопоставяне на клаузите на Версайския договор и ответна реакция срещу несправедливостта. Това включва консолидиране на германската нация и борба за извоюване на водеща роля на световната сцена.

Nazi Swastika.svg След 1936 г. назрява обществена нагласа за обединение на Германия и Австрия в държавна структура под общо нацистко управление. Накърненото национално самочувствие на германските народи след Първата световна война преципитира в няколко неефективни спонтанни митинга, незавършили с промяна на политическата конюнктура. Зимата на 1937/38 година обаче преминава в координирани подготовки на драматичен процес на обединение и сливане, наречен по-късно "Аншлус". Хитлеровата администрация, в т.ч. и военна, е натоварена с предначертаване на плановете за инвазия в Австрия и евентуални бойни действия. Нагласата в германската армия е за мирно разрешение, но готовността е за употреба на всякакви средства. По-рано политически неудобните фигури в армейското командване са отстранени - фаворизираният от войската генерал фон Браухич и министърът на въоръжението генерал фон Бломберг са компрометирани и отстранени от Хитлер и Гьоринг.

1. SS-Panzer-Division Leibstandarte-SS Adolf Hitler.svg Начело на Генералния щаб на германските сухопътни войски от януари 1938 г. е генерал фон Бок, а реална сила в тях вече придобива развития от генерал Хайнц Гудериан танков корпус. На механизираните дивизии и елитния гвардейски полк на Хитлер се разчита за фактическото извършване на процеса.

Тактика на похода[редактиране | edit source]

Германските танкови войски, съставени предимно от леки танкове[1], са разделени на три танкови дивизии. Втората от тях, дислоцирана във Вюрцбург и под командването на Гудериан е преместена в Пасау, Югоизточна Бавария. Към нея са придадени две механизирани (автомобилизирани) пехотни дивизии. Този корпус е натоварен със задачата в бърз марш да премине границата на 11-12 март 1938 г. и да продължи в направление към град Линц. Походът се осъществява с пълното знание и подготовка на местното население и предварително е координирано съдействието на австрийските въоръжени сили.

На 11 март 1938 г. германски и австрийски войници вдигат бариерите на граничните пунктове и танковете на Гудериан, закичени с германски и австрийски знамена, зеленина и друга положителна украса навлизат на австрийска територия. Походът ползва развитата пътностопанска инфраструктура и бързо стига Линц, където пренощува зимната виелица в очакване на Хитлер. На 12 март във Виена е организирано факелно шествие за посрещане на освободителите, които закъсняват, но се реабилитират с голям военен парад пред очите на Хитлер на 14 март 1938 г. в центъра на Виена и пред Щаатсопера.

Процесът продължава с включване на австрийските въоръжени сили в личния състав на Вермахта.

Международен отзвук[редактиране | edit source]

Чуждестранните държавници и дипломати отчаяно се опитват да приспят неспокойствието в своите държави като омаловажават тежестта на това политическо събитие. Подобни са изказванията и на Уинстън Чърчил, по това време още само член на парламента и отявлен критик на английския премиер-конформист[2] Невил Чембърлейн. Чърчил публично твърди, че германския акт не е нищо повече от "изтрополяване през границата след трима замаяни баварски провокатора". От позицията на участник в похода Гудериан коментира и разобличава мнението на Чърчил в своята книга "Внимание: Танкове!". Чърчил е политикът, заявил:

"Историята ще бъде добра към мен, защото аз възнамерявам да я напиша!"

и именно поради това неговите твърдения трябва да бъдат стриктно преценявани.

Мюнхенски Сговор[редактиране | edit source]

Flag of the NSDAP (1920–1945).svg * Flag of the United Kingdom.svg * Flag of France.svg * Flag of Italy (1861-1946).svg * Flag of the Czech Republic.svg *

Агресивната външнополитическа активност на НСДАП и германската държава е последвана от тревожен международен отзвук, намерил реализация в политическата среща на високо равнище в Мюнхен през 1938 година. Мюнхенското съглашение е съставено на 29 септември 1938 година и подписано на следващия ден от райхсканцлера на Германия Адолф Хитлер, премиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие, и премиера на Италия Мусолини. Споразумението уговаря предаването на Судетската област от Чехословакия на Германия. Само по себе си това е един последен реверанс на международната общност и "Великите сили" към Германия, с който те откровено признават несполучливостта и неудачността на Версайския договор. Срещата в Мюнхен има за цел да овладее възродените немски амбиции за експанзия, като за последните им се предостави "зелена улица". Западните страни се съгласяват с германското искане за анексиране на Судетската област, а после и на цяла Бохемия. След 2 дни е подписано и Мюнхенското споразумение, уреждащо това. Малката страна е поканена само да подпише.

С отнемането на Клайпеда (наричана от германците Мемел) от Литва приключва "безкръвната" част от Втората Световна Война или Фазата на Аншлуса.

Източници[редактиране | edit source]

  • Гудериан, Хайнц "Внимание: Танкове!", Изд. Атика, 2008
  1. Според директивите на Версайския договор Германия няма право на специализирани танкови войски, както и на по-тежки танкове; Независимо от това германските офицери и инженери експериментират с такива машини през трийсетте години, като за тази цел са им предоставени тайни полигони в СССР - танков полигон "Кама"
  2. Известна е толерантността и изолационизма на Чембърлейн, които той демонстрира по отношение на нацистката външна политика.

Вижте също[редактиране | edit source]