Апачи
моля, въведете индекс
Тази статия е за индианската етническа група. За административния окръг в САЩ вижте Апачи (окръг).
Апачите (на англ. Apache) са индиански народ от Северна Америка, който понастоящем живее в югозападната част на САЩ. В езиково отношение принадлежат към атабаското езиково семейство.
Самоназванието на апачите е дине (още и дене или н'дее в различните диалекти), означаващо "хора", "народ". Същото име, дине, използват и съседите им от племето навахо, които по произход и език са близкородствени с апачите. Името апачи ("апачи") произлиза от думата "апачу" (враг) в езика на племето зуни.
Апачките племена се делят на три основни групи: западни апачи (белопланински, сан-карлос, кибеку, северни и южни тонто), централни (чирикауа) и източни апачи (мескалеро, липан). От своя страна тези племенни подразделения се състоят от редица локални общини, носещи свои имена. Две други обособени групи апачи са хикарийя и кайова-апачите. Те са се отделили по-рано от основната маса на апачките племена и са възприели редица черти от културата на индианците от равнините.
В периода XII-XIV в. апачите мигрирали от Централна Канада и, придвижвайки се все по на юг, достигнали земите на днешните американски щати Ню Мексико и Аризона, където се заселили трайно. Част от апачите са обитавали и територии от днешния щат Тексас, както и северните покрайнини на Мексико. Войнствен народ, апачите непрекъснато враждували с племената пуебло, с команчите, кайова и с други свои индиански съседи, както и с мексиканците, а по-късно и с американците. Те били фактически последните северноамерикански индианци, които изгубили свободата си. Днешните апачи живеят в резервати на територията на щатите Аризона, Ню Мексико и Оклахома. Техният общ брой е около 16 000 души.
