Апокриф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Апокриф (от гръцки απόκρυφος: "таен", "скрит"), означава словесно писмено произведение, което се разпространява „нелегално”, т. е. независимо и/или въпреки волята на контролиращата институцияЦърква, държава, и т. н.

В по-тесен смисъл терминът се използва за книгите, които поради една или друга причина не са включени в църковния канон на Свещеното писание. В този случай терминологията, възприета от Православната, Католическата и Протестантската църква се различава (виж по-долу). В статията ще се използва терминът „апокриф” в разбирането на Православната църква, тъй като е достатъчно тесен и определен като смисъл и е най-близък до разбирането на тази дума в българския език. Апокрифите, особено новозаветните, не са намерили място в канона по различни причини – спорно авторство, разминаване с официалното учение на Църквата, време на написване, а някои от тях просто са били неизвестни на съставителите на новозаветния канон.

Разлики в терминологията[редактиране | edit source]

Различията засягат преди всичко Стария завет. Библейският канон съдържа 39 старозаветни книги. Освен тях в католическата и православната Библия присъстват други книги. Всъщност именно при тях се проявява различието в термините.

  • За Православната църква тези книги са 11 и не се определят като апокрифи, а като „неканонични” книги, т. е. книги които, въпреки че не фигурират в канона, по своя дух и характер са достойни да присъстват редом със санкционираните от канона книги. Такива са „Книга на премъдростта на Иисус, Син Сирахов, Първа и Втора книга на Ездра, и др., както и някои части от каноничните книги. Общото за всички тези писмени източници е, че отсъстват от стария юдейски канон, но са част от първия и твърде авторитетен превод на канона на гръцки, т. нар. „Септуагинта”. В българския „синодален” превод те са преведени именно оттам. За Православната църква апокрифи са книгите, които не са в списъка на тези 50. Някои от апокрифите не са забранявани, а са били четени като художествена литература. [1]
  • Римокатолическата църква нарича същите тези книги „апокрифи” и отново ги издава, редом с каноничните произведения, с изключение на „Трета книга на Ездра”, която липсва в католическите издания. Останалите книги, засягащи библейската история или проповед, са включени в т.нар. „Индекс на забранените книги”, редом със значително по-късни произведения. Технически за тях също се употребява (в по-ново време) терминът апокриф.
  • За протестантските общности апокрифи са всички книги, които не влизат в библейския канон.

Вън от различията и с изключение на неканоничните книги в терминологията, отношението и начинът на работа по отношение на тези книги е почти сходен у различните християнски вероизповедания.

Видове апокрифи[редактиране | edit source]

Систематизирането на апокрифите по видове споделя терминологията, определена от систематизирането на каноничните библейски текстове. Делят се основно на старозаветни и новозаветни апокрифи (според приписваното или автентично авторство), също така на откровения (апокалипсиси), видения, слова и др., според вида на жанра и повествованието. (Всички те могат да бъдат старозаветни и новозаветни). В съчетанието между двете класификации се появяват термини като „старозаветно” или „новозаветно” откровение и т.н.

Новозаветни апокрифи[редактиране | edit source]

Някои от тях са твърде древни. Също така някои от тях са имали ограничено значение в древните поместни църкви. Едно от евангелията, приписвани на св. ап. Тома (т.нар евангелие „Иисус рече”, според фразата, с която започва всеки негов абзац) например се приема от някои от богословите, предимно западни, за т. нар. евангелие Q (от латински quele - източник), послужило за основа на останалите евангелски текстове. Някои от апокрифните евангелия отразяват предание, в някои случаи твърде древно и съвпадащо с църковното („Протоевангелие на Яков”.) Тук трябва да се отбележи, че някои от книгите, които влизат в съвременния канон преди окончателното му формиране, също са били спорни - по специално "Откровението на св. ап. Йоан Богослов" и "Посланието на св. ап. Павел до Евреите".

Запазени се повече от над 100 евангелски апокрифи. Някои от тях са:

Евангелия[редактиране | edit source]

и други

Послания[редактиране | edit source]

  • Слово за светия апостол Тома [4]
  • Деяние на светите апостоли Андрей и Матей [5]
  • Деяния на Петър и Павел
  • Деяния на Варнава
  • Деяния на Филип в Елада
  • Деяния на Йоана
  • Успение на Блажена Дева Мария
  • Смъртта на светия апостол и евангелист Йоан Богослов [6]
и други

Деяния на апостолите[редактиране | edit source]

  • Послание на Авгар до Христос
  • Послание на Христос до Авгар
и други

Апостолски послания[редактиране | edit source]

  • Послание на Авгар до Христос
  • Послание на Христос до Авгар
  • Преписка на апостол Павел със Сенека (6 писма)
  • Послание на апостол Павел до лаодикийците
и други

Откровения[редактиране | edit source]

  • Две откровения на Йоан (да не се бъркат с едноименната канонична книга)
  • Откровение на Петър
  • Откровение на Павел
и други.

Старозаветни апокрифи[редактиране | edit source]

  • Псалми Соломонови
  • Завет на 12-те (патриарси)
  • Няколко книги, приписвани на Енох
  • Видението на Исайя
  • Заветът на Авраам
и други.

Други[редактиране | edit source]

  • Пастирът от Ерм
  • Ходене на Богородица по мъките
и други

Значение[редактиране | edit source]

Значението на апокрифите за съвременната наука е огромно. Теологията се спира на тях във връзка с изучаването на историята на Църквата и формирането на библейския канон. Светските науки се интересуват предимно от факта, че в много от апокрифите са отразени народни вярвания и сентенции, които са важни за науки като етнология и история на културата. Историята се интересува от тях като писмен източник. Съвременните мистици виждат в тях извор на езотеричното познание.