Аполония Понтийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аполония.

Аполония Понтийска
Местоположение
' (Област Бургас)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на България България
Област Област Бургас
Археология
Вид Град
Епоха Античност
Аполония Понтийска в Общомедия

Римските селища в района на Бургаския залив
Теракотен релеф в Лувъра, намерен от Дегран 1904 в Созопол.

Аполония (гръцки: ΑΠΟΛΛΩΝΙΑ) е древното гръцко име на съвременния Созопол. Тъй като в древността са съществували много градове с това име, те са имали и пояснителен епитет. Аполония на западното черноморско крайбрежие се е наричала "Аполония Понтика" (гръцки: Απολλωνία η Ποντική). Ежегодните Празници на изкуствата, провеждани в Созопол също носят името Аполония.

Създаване и история[редактиране | edit source]

Градът е древногръцка колония, основана от преселници от древногръцкия град Милет на малоазийското гръцко крайбрежие. Легенда разказва, че финикийски моряци препоръчали мястото като най-защитеното пристанище по бреговете на западното Черноморие. Градът е в близост до териториите на тракийските племена скирмиади и нипсеи.

Името произлиза от бог Аполон (покровител на изселниците), на когото е посветен храм в града, известен с колосалната 13-метрова статуя на бога, дело на скулптура Каламид. Статуята е отнесена на Капитолия в Рим през 72 г. пр.н.е., когато Римската империя присъединява Западното Черноморие към територията си.

Храмовете на града са се намирали на полуострова, който дълго време беше военноморска база, поради което античните паметници са безвъзвратно унищожени. Десетилетия наред се провеждат разкопки на античния некропол в Созопол, които всяка година откриват множество антични вази, предмети от скъпоценни метали и други важни находки за античната археология. В Созопол се провеждат и подводни разкопки.

Парите на Аполония Понтика[редактиране | edit source]

Аполония Понтика е сред първите градски центрове на Балканите, въвели в употреба парични знаци. Още през VII-VI век пр.н.е. тя започва да произвежда немонетни по форма пари от бронз, наричани още стрели – монети, защото приличат на върхове на стрели. Този вид домонетни форми са били използвани и в западнопонтийските и северопонтийските градове и в продължение на близо два века всички гръцки колонии и техните съседи са ги приемали като основно платежно средство.

Стрелите - монети се делят на два типа едностранни и двустранни, в зависимост от това дали релефните ребра са само от едната или от двете страни на слитъка.. Част от тях имат допълнителни изображения - котва, котва и буквата A, само буквата A и дори магистратски инициали. На база тъкмо на тези изображения и буквени инициали едностранните монети-стрели са определени като отливани в Аполония Понтика. По нейния пример и други гръцки градове по бреговете на Черно море започнали да произвеждат немонетни пари от бронз: Истрия - ляти колела с инициалите на града, Олбия – ляти слитъци във форма на делфини, Керкинитида - ляти стрело-делфини и т.н.

Аполонийска монета от 4 век пр. Хр.

Аполония е първият понтийски град, който започва да сече сребърни монети още от началото на VI.в.пр.н.е. Най-старите емисии са от дребни номинали. По двете страни на монетите има изображения: котва и морски рак на лицето и: свастика, която в древността се е свързвала със слънчевия култ, респективно с бог Аполон на опакото.

Повече от един век по-късно върху новата емисия тетраоболи, които пуска Аполония, пречупеният кръст се заменя с маска на Горгона Медуза със змийски коси, а изображенията на котва, морски рак и буквата „А” преминават на опаковата страна.

В края на V в. пр.н.е. и средата на IV в. пр.н.е. влизат в обращение нови типове монети. Сред тях е например диобол, в който главата на Горгона Медуза е заменена с главата на Аполон.

Около 380 г. пр.н.е. Аполония пуска рядка емисия тетрадрахми (сребърни монети с тегло 16.85 г.). На лицевата си страна те имат изображение на Аполон в профил наляво с къдрава коса, лавров венец и диадема. На обратната изображението съдържа котва, рак, буквата ”А” и име на монетен магистрат, предшестван от предлога „EPI”.

Периодът на най-мащабно монетосечене на Аполония е около 350 г.пр.Хр. Тогава в огромни количества са отсичани хемидрахми с тегло - 2.82 г. Те са с изображение на Медуза Горгона /в очовечен вариант/ с добър релеф, а на обратната страна - котва, рак и буквата „А”. Монети от тези емисии се откриват от Северна Добруджа, Силистренско, Шуменско и цялата Тракийска равнина, до изворите на р. Марица.

След края на IV в.пр.н.е. в Аполония е започнато интензивното сечене на бронзови монети. Върху лицата им е изобразен гол Аполон, седнал върху скала, обърнат наляво, който в дясната ръка държи лаврово клонче, а с лявата ръка се опира върху омфалос. От опаковата страна се запазва традиционното изображение на изправена котва, рак и буквата ”А”.

Аполония продължава да сече автономни монети до завладяването й от римляните през 72 пр.н.е.. Градът е бил център на съпротивата срещу новите завоеватели и след завладяването е бил драстично разрушен. По-късно той отново започва да сече монети, но вече в рамките на Римската империя.

Литература[редактиране | edit source]

  • Gustav Hirschfeld: Apollonia 2. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band II,1, Stuttgart 1895, Sp. 113–114.
  • Божидар Димитров: Аполония Понтика. Един гръцки полис на брега на Черно море. 611-72 г. пр. Хр., Св. Климент Охридски, София 2004, ISBN 954-07-1955-0.
  • Manfred Oppermann: Thraker, Griechen und Römer an der Westküste des Schwarzen Meeres. в Zaberns Bildbände zur Archäologie. Zabern, Mainz 2007, ISBN 978-3-8053-3739-7.
  • Alexandre Baralis: Présentation générale de l’histoire et de la topographie d’Apollonia. In: Antoine Hermary (Hrsg.): Apollonia du Pont (Sozopol). La nécropole de Kalfata (Ve-IIIe s. av. J.-C.). Fouilles franco-bulgares (2002-2004). Errance, Paris 2010, ISBN 978-2-87772-424-1, S. 11-17 (Текст).
  • Димитър Недев, Кръстина Панайотова: Apollonia Pontica. в: Demetrios V. Grammenos, Elias K. Petropoulos (издатели): Ancient Greek Colonies in the Black Sea. Archaeological Institute of Northern Greece, Thessaloniki 2003. ISBN 960-214-073-9. том 1, стр. 95-155.
  • Ralph F. Hoddinott: Bulgaria in Antiquity. An archeological introduction. Ernest Benn Ltd., London 1975, ISBN 0-510-03281-8, стр. 33-41.
  • Norbert Ehrhardt: Milet und seine Kolonien. Vergleichende Untersuchung der kulturellen und politischen Einrichtungen. Lang, Frankfurt 1983. ISBN 3-8204-7876-0, стр. 201-251.
  • Peter Soustal: Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos). (= Tabula Imperii Byzantini том 6), Wien 1991, ISBN 3-7001-1898-8. стр. 454–456.
  • Lambros Kamperidis: The Greek monasteries of Sozopolis: XIV - XVII centuries. Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993, стр. 21-22.
Надписи
  • Георги Михайлов: Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Band 1. Editio altera emendata: Inscriptiones orae Ponti Euxini. Сфоия 1970, стр. 343-398.
Монети
  • Edith Schönert-Geiß: Bibliographie zur antiken Numismatik Thrakiens und Mösiens. Akademie Verlag, Berlin 1999. ISBN 3-05-003286-3. стр. 563-600
  • Ставри Топалов: Аполония Понтика. Приноси към проучване монетосеченето на града VI-I в. пр. н. е.. 2 тома. Сфоия 2007, ISBN 954-8556-04-9.

Външни препратки[редактиране | edit source]